Биография

Азнавур е автор на повече от хиляда песни, много от които влезли в съкровищницата на френската музика. Той става и първият френски изпълнител с албум, станал платинен в Европа. Общото количество на дисковете, продадени през кариерата на певеца вече прехвърли 100 милиона. Негови песни са изпълнявали Рей Чарлс, Шърли Беси, Лайза Минели, Фред Астер, Бинг Кросби и много други известни артисти. При едно допитване на списание Time, Шарл Азнавур бе обявен за най-добрият естраден изпълнител на XX век. Критиците описват концертите му като „два часа нежност, носталгия и любов”, а прочутият изпълнител на шансони Морис Шевалие веднъж казва за него, „този артист пее за любовта така, както досега още никой не е пял. Той пее така, както обича, чувства и страда”. Истинското име на Шарл Азнавур е Шанур Варинаг Азнавурян (Shahnour Varenagh Aznavurjian).Той се ражда на 22 май, 1924 год. в Париж, в семейството на арменски емигранти. На пет вече свири на цигулка пред публика, а на девет дебютира на сцената като изпълнител на руски танци. Започва да пее също като дете, в капелата на църквата Сен-Северен. Още в ранна детска възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра. На 13 играе в театър Одеон ролята на малкия Анри IV в пиесата „Марго”. След Втората световна война Азнавур се връща към любимата си работа в театъра, този път в драматичната трупа на Жан Дасте. През 1947 година започва да работи в дует с Пиер Роше като певец и автор на песни. Независимо от поддръжката на Морис Шевалие и Едит Пиаф, минават повече от десет години, преди да получи и признанието на публиката. Отначало критиците били настроени крайно недоброжелателно към дребния, човек, обладаващ с нищо не забележителен глас. Те не можели да оценят и тематиката на творчеството му, доколкото по онова време във френската песен царувало съчетанието от сладникава сантименталност и баналност. А в песните на Азнавур очевидно личало съвсем друго: меланхолия, носталгия, ирония и други теми табу. В средата на 50-те в репертуара му се появява песента "Aprеs l'amour" ("След любовта"), съдържанието на която било толкова откровено, че излъчването й по радиото било забранено. Но артистът не се предавал и я изпълнявал на живо пред публика в клубове и накрая получил признание. Дори нещо повече – прието е да се смята, че Азнавур е автор на истинска революция на френската музикална сцена. Целеустремеността на Азнавур свършила работа: той станал звезда на парижкия мюзикхол, а в последсдтвие, след като започва да се снима и в киното, популярността му нараства още повече. Дебют на Шарл Азнавур е филмът на Жорж Франжу "С глава в стената". За ролята си във филма на Андре Кайат "Утре е моят ред" получава през 1960 година награда на кинофестивала в Кан. Сред най-добрите му филми е ироничният детектив на Франсоа Трюфо "Стреляйте в пианиста" и "Дяволът и десетте заповеди" на Жулиен Дювивие. Азнавур се появява и във филмите на такива известни кинорежисьори като Фолкер Шлендорф ("Тенекиеният барабан"), Клод Шаброл ("Призраците на шапкаря") и Клод Льолуш ("Едит и Марсел"). Общо е изиграл повече от 60 роли в киното, а в един от филмите с негово участие - "Yiddish Connection" - Азнавур е не само актьор, но и сценарист. Освен това композиторът пише и музика за киното, В началото на 70-те Азнавур започва да пее и за проблемите и трагедиите на хора от различни кътчета на света. Той пише и изпълнява от сцената тъжни песни като "Le temps des loups" (за жестокостите на живота в големите градове), "Comme ils disent" (за хомосексуализма), "Mourir d'aimer" (мелодия от едноименния филм за репортерите, по следите на горещитте събития). За "Mourir d'aimer" композиторът получава още една престижна награда – Златен лъв на Венецианският кинофестивал. С времето в неговия репертуар се появяват и песни със социален и политически характер. Такава е баладата "Ils sont tombеs", написана през 1975 година по повод 60-тата годишнина от геноцида над арменците в Турция. През 1997, 73-годишният Азнавур е признат за най-добрият певец на Франция и получава наградата Victoires de la Musique, а през 2000 пише мюзикъл, посветен на живота на жудожника Анри Тулуз-Лотрек. Премиерата на мюзикъла "Lautrec" се състои през април, същата година в Лондон с голям успех. Заедно със семейството си – жена си и трите им деца – Азнавур живее в Швейцария, на брега на Женевското езеро. Независимо от възрастта си, той продължава да работи и да обикаля света с гастроли: "Смятам да работя до 90 и да умра на 100", казва не на шега певецът. Нет Фокус