Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Анди Макдауъл / Andie MacDowell

Дата на раждане - 21.04.1958
Място на раждане - Гафни, южна Каролина, САЩ

Родената на 21 април 1958 в Гафни, южна Каролина Анди Макдауъл стана известна първо като модел на престижната агенция Елит. Притежаваща едновременно сексапил на фермерско момиче и изтънченостт на градска дама, Анди Макдауъл спечели с талант и упорита работа място в една индустрия, която в началото не я желаеше. Бившият модел дебютира като актриса в киното с ролята на Джейн в "Грейстоук: Легендата за Тарзан" (1984), като преживява унижението – заради южняшкия си акцент, гласът й да бъде дублиран от Глен Клоуз. Един журналист писа "Тя е псевдо-зноен модел на джинси... който не само не може да играе, но дори да си прочете репликите", но Макдауъл не се остави да бъде разубедена. Вече със собствения си глас, във филма на Джоуъл Шумахер "St. Elmo's Fire" (1985), тя показа, че някои модели имат и други качества, освен чисто физическите. Незабравимото й изпълнение на сексуално подтиснатата съпруга на Питър Галахър в прочутия "Секс лъжи и видео " (1989), спечелил Златната палма в Кан същата година, й донесе няколко награди като най-добра актриса, но не и номинация за Оскар - пропуск, наречен "недопустим" от вестник New York Times. През 90-те, Макдауъл влезе в светлината на прожекторите, освен с патентования си чар и с вълнуващи роли във филми като "Зелена карта" (1990), с Жерар Депардийо, и "The Object of Beauty" (1991), където играе разглезена дама, която обича повече една скулптура на Хенри Мур, отколкото своя приятел Джон Малкович. Всепризнатият чар на Макдауъл й помогна да се измъкне сравнително невредима от провала на "Хъдсън Хоук" (1991). Същата година тя игра много силно в сегмента от поредицата на HBO "Women and Men II", озаглавен "A Domestic Dilemma", като огорчената, пристрастена към алкохола съпруга на Рей Лиота – роля, радикално различаваща се от играните от нея дотогава „добри момичета”. По подобен начин, като нещастната майка на лежащото в болница момче, тя осигури едни от най-вълнуващите моменти в "Кратки моменти" на Робърт Алтман (1993). След като осигури перфектния контраст за самодоволния ТВ синоптик на Бил Мъри в популярната романтична комедия "Омагьосан ден" (1993), Макдауъл се наслади на неочаквано голям успех с Хю Грант в изненадващия британски блоксбъстър "Четири сватби и едно погребение" (1994), и окончателно затвърди мястото си в киното. През същата година Анди игра в псевдо-феминисткия уестърн "Лоши момичета”, а през 1995 бе блестяща в "Unstrung Heroes" (1995) и като обърканата съпруга на Майкъл Кийтън в "Мултиплициране" (1996), проект, събрал я отново с режисьора на "Омагьосан ден" Харолд Реймис. Същата година я гледахме и в "Майкъл", а на следващата, като нещастната съпруга на Бил Пулман "The End of the Violence" (1997) на Вим Вендерс. Макдауъл реализира мечтата си да играе с Мис Пиги в "Мъпети от Космоса" и бе грижливата, сговорчива холивудска съпруга на блокиралия сценарист Албърт Брукс в неговата комедия "Музата" (и двата през 1999). "Town & Country" (2000), я събра с Даян Кийтън. В "Harrison's Flowers" (2000), тя бе жената, която пътува за Югославия, за да открие своя обявен за изчезна съпруг, фотожурналист. Тя е и вярната клиентка на Джина Норис (Куийн латифа), в „Салон за красота” (2005). Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.