Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Татяна Лолова

Дата на раждане - 10.02.1934
Място на раждане - София, България

Голямата българска актриса Татяна Лолова е родена в София на 10 февруари, 1934. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив. Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка - и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации. Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ. Учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка. След завършването си, през 1955 г. Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води основан през 1957 г. Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” НА Гогол… и постепенно се превръща в любимка на публиката, наред с звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова… Но популярността за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото (което в онези години се слуша много повече от днес) и по-точно от чудесните предавания на редакция „Хумор, сатира и забава”. Там за първи път много от българските актьори пропяват и се раждат прочутите „Златни косове”. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да гледат в малцината, които са си купили телевизор. През 1978 вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците като напуска Сатирата и се премества в театър „София”, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984) заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов „Старомодна комедия” – която си остава една от най-любимите й постановки. В театър „София” Лолова остава там 11 години и през това време убеждава и най-резевираните критици и зрители в таланта си за драма. С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев. Но ролята на живота й – според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър – с моноспектакъла по Бекет „Щастливи дни”. Ролята на Уини й носи наградата А’аскеер през 1992 г. Татяна Лолова е и „киноартистка”, при това с доста филми - въпреки думите на иначе близкия й приятел Рангел Вълчанов, никога няма да види кино, понеже няма вежди. Режисьорът Володя Янчев я е канил в почти всичките си продукции – комедиите „Невероятна история”, „Топло”, „Последният ерген”. Във филма на Конрад Волф „Гоя” играе испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от 8 страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че създава нов стил на актьорска игра, а един от големите руски критици Виктор Комисаржевски я обявява за страхотна актриса. Друг режисьор, който почти неизменно предпочита да я има във филмите си е Георги Стоянов: „Случаят Пенвеле”, „Къщи без огради”, „Щурец в ухото”, „Константин Кирил Философ”. Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш казва в „списание Киноизкуство”, „Порази ме Татяна Лолова като блесктяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката за ексцентричния актьор способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”. Ще цитираме думите на професор Любомир Тенев „…в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно, задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.” Нет Фокус
Copyright © 2017 Dir.bg.