Татяна Лолова
Биография
Голямата българска актриса Татяна Лолова е родена в София на 10 февруари 1934 г.. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов - е известен театрален актьор в Плодив. Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации. Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Учи в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка.
След завършването си, през 1955 г. Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води основан през 1957 г. Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” НА Гогол… и постепенно се превръща в любимка на публиката, наред с звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова…
Но популярността за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото и по-точно от предаванияjd на редакция „Хумор, сатира и забава”. Там за първи път много от българските актьори пропяват и се раждат прочутите „Златни косове”. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да гледат в малцината, които са си купили телевизор.
През 1978 вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците, като напуска Сатирата и се премества в театър „София”, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984) заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов „Старомодна комедия”, която си остава една от най-любимите й постановки. В театър „София” Лолова остава 11 години и през това време убеждава и най-резевираните критици и зрители в таланта си за драма. С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев. Но ролята на живота й, според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър с моноспектакъла по Бекет „Щастливи дни”. Ролята на Уини й носи наградата Аскеер през 1992 г.
Татяна Лолова е и „киноартистка”, при това с доста филми - въпреки думите на иначе близкия й приятел Рангел Вълчанов, че никога няма да види кино, понеже нямала вежди. Режисьорът Володя Янчев я е канил в почти всичките си продукции – комедиите „Невероятна история”, „Топло”, „Последният ерген”. Във филма на Конрад Волф „Гоя” играе испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от 8 страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че създава нов стил на актьорска игра, а един от големите руски критици Виктор Комисаржевски я обявява за страхотна актриса.
Друг режисьор, който почти неизменно предпочита да я има във филмите си, е Георги Стоянов: „Случаят Пенвеле”, „Къщи без огради”, „Щурец в ухото”, „Константин Кирил Философ”. Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш казва в „списание Киноизкуство”,
„Порази ме Татяна Лолова като блесктяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката за ексцентричния актьор способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”.
По думите на професор Любомир Тенев, „в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно,
задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.”
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}