Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Никола Корабов / Nikola Korabov

Дата на раждане - 07.12.1928
Място на раждане - Русе, България

Никола Корабов, един от големите български кинорежисьори, е роден на 7.12.1928 г. в Русе. Завършва кинорежисура във ВГИК - Москва през 1956 и започва работа в Студио за игрални филми. Дебютира в киното с филм за съвременниците си “Димитровградци”(заедно с Дочо Мундров)с участието на Георги Калоянчев, Мария Русалиева и Иван Димов. През 1959 г. излиза вторият му филм, “Малката”, а през 1962 - “Тютюн” с Невена Коканова и Йордан Матев в ролите на Ирина и Борис Морев. Корабов имал невероятното според него щастие, докато снима, край него да бъде Димитър Димов в ролята на сценарист. Големият писател отначало отказал с аргумента, че не разбира нищо от кино, но Корабов успял да го убеди, че само той може да съкрати дебелият роман в сценарий от 160 страници и да превърне високолитературната си реч в диалози за екрана. Филмът става истинско събитие в културния живот на страната. В първата книжка на списание “Киноизкуство” от 1963 млади критици сипят разнообразни упреци срещу филма, защитава го единствен Тодор Андрейков. Но броят на зрителите достига четвърти резултат в историята на българското кино до онзи момент - и абсолютно невероятните в днешните условия – 4 милиона и 300 хиляди зрители! Повече, отколкото първия филм “Хан Аспарух, Фанагория”. Минават 23 години, преди да бъде създаден български филм, спечелил вниманието на повече зрители –“Борис І, Покръстването” на Борислав Шаралиев, през 1985 г. След “Тютюн”, през 1965 г. следващият му филм “Вула” (с Надежда Ранджева – позната по-късно като Надежда Казасян) печели наградата за най-добър филм за младежта на четвъртия международен кинофестивал в Москва. През 1969 г. заради “Свобода или смърт” (с Милен Пенев), Корабов отново е подложен на остри критики – най-вече в неуважение към образа на Ботев и рушене на мита за героя. Въпреки (или по-скоро заради) големия интерес, филмът е свален преждевременно от екраните, а режисьорът е изхвърлен от кинематографията за 1 година, без обяснения. По неговите думи “Това беше филм, който се интересуваше най-вече от човешката съдба на Ботев – заедно с него извървяхме пътя му до неговата и нашата Голгота – от нивото на Дунав, до върха на гибелта му”. През 1974 филмът на Никола Корабов “Иван Кондарев” (с Антон Горчев, Катя Паскалева, Стефан Данаилов) е награден със Златна роза от фестивала на българския филм във Варна, а на следващата година екранизацията по романа на Емилян Станев получава и специалната награда на журито от международния кинофестивал в Сан Ремо. Отново Корабов има щастието да работи в близко сътрудничество с автора на романа – “Казваха ми, че нищо няма да излезе, че Емилиян Станев ще иска много пари, че ще бъда против, но той се оказа невероятен мъдрец и философ и ми даде пълното си доверие”. Отпреди повече от десет години Никола Корабов работи по проект за филм за трагичната съдба на известния музикант Сашо Сладура. Това е голямата мечта на режисьора, на която сякаш засега не й е писано да се осъществи. Проблемът е в липсата на средства. “Сашо Сладура е най-оригиналната и уникална личност от онези времена. Три пъти кандидатстваме за субсидия в националния филмов център, но всичко е напразно”, признава с горчивина един от големите режисьори в българското кино.
Copyright © 2019 Dir.bg.