Аз, Графинята

За филма

В разпространение от: 11.11.1989
Премиера в България: 11.12.1989
Производител: Българска кинематография, Студия за игрални филми Бояна, Творчески колектив "Поглед"
Награди и номинации: 2 награди (на критиката и за женска роля на Светлана Янчева) от 13 фестивал на червенокръстките и здравни филми - Варна 1989 г.
Награда за женска роля (Светлана Янчева) от Фестивала на българския игрален филм - София 1990 г.
2 награди (най-добър филм и на публиката) от кинофестивала в Торино, 10 - 18 ноември 1989 г.
Награда за най-добър европейски дебют - Анже, 1990 г.
2 награди "Сребърен делфин" (за режисура и операторска работа), Троя 1990 г.

Първият български филм за първото поколение, погубено от дрогата... Действителна история за съдбата на една от най-колоритните представителки на хипи-поколението - Сибила М. (или Сиси Графинята).

1968 - паметната година на младежките вълнения и бунтове. През лятото в София се провежда Световен младежки фестивал. Героинята на филма Сибила Николова (Светлана Янчева) е на 16 години и заедно с приятелите си участва във веселбата - слушат Бийтълс, пият алкохол, някой предлага дрога. Сибила решава да опита...

Комунистическата власт иска да се представи като демократична, но на това противоречи преследването на млади хора по улиците. Сибила, с прякор Графинята, е арестувана при подобна хайка и интернирана в отдалечено балканско село. Опитът й с наркотика й струва 3 години изселване от София, зловещ лагер за момичета с аморални прояви, куп трагични неудачи, клиника за наркомани и окончателно затъване в наркотиците...

В селото Сиси Графинята се запознава с Бойко (Петър Попйорданов) – наперен местен младеж. След изтичането на присъдата, двамата се връщат в София. Бойко се сближава с чужденци и ги обира. Недоволен от обстановката в България, той решава да избяга в чужбина, но е заловен на границата. Графинята е обвинена в съучастие и е изпратена в трудово-възпитателно училище в Ножарево. Там разбира, че е бременна и решава да абортира. Болката и самотата я превръщат в наркоманка. По искане на директора на училището Графинята е изпратена на лечение в клиниката в Суходол. След изтичането на присъдата, тя се надява да започне нов живот, но мъжът, с когото живее, я подлага на тормоз. Графинята го напуска и се връща сама в клиниката, усетила, че това е единственото място с човешко отношение към нея.

Бунтът на едно момиче през 60-те чрез бягство и зависимост от дрогата се превръща в метафора на битката между индивдуалността и обезличаването. Авторите на сценария пишат: "Сибила М. - градска легенда, известна още с прякора Сиси Графинята, изживя живота си с неимоверна лекота, въпреки че върху нея се стовариха всички неприятности, които системата можеше да измисли. Към нея тя се отнасяше с ирония и самоирония. Беше предпочитана компания, заради откровените си и смели коментари, заради живописните, ярки и трагикомични преживявания, които я съпътстваха, заради самородния талант, на който се опитахме да станем съпричастни. Тя постигна поне една от мечтите си – направихме филм, свободно вдъхновен от нейните преживявания в един свят, изграден от граници, ограничения, доносници, абсурдни норми и цензура".

Лентата е спряна от разпространение в България преди промяната от 10 ноември 1989 г., но става първия български филм с комерсиално разпространение във Франция от 17.10.1990 г., задържал се успешно три седмици на екран. През 2007 г. Петър Попзлатев и Раймонд Вагенщайн издават книгата "Аз, Графинята".

През 2015 г. филмът става част от специалната селекция „100 години българско кино - Дискусионен клуб с автограф” в програмата на Дома на киното в София. Прожекциите са всяка сряда вечер от 23 септември до 23 декември.

Прожекция на Киномания - София: 30.11.2019 г. (отменена).

Кастинг

Режисьор: Петър Попзлатев
В ролите: Светлана Янчева, Петър Попйорданов, Александър Дойнов, Ицхак Финци, Вълчо Камарашев, Катя Паскалева, Мария Статулова, Ирен Кривошиева, Илия Добрев, Кръстьо Лафазанов, Едуард Захариев, Христо Гърбов, Мартина Вачкова, Самуел Финци, Жорета Николова, Таня Шахова, Радослав Блажев, Джони Пенков
Сценаристи: Петър Попзлатев, Раймонд Вагенщайн
Музика: Георги Генков
Оператор: Емил Христов