Биография

Катя Паскалева завършва ВИТИЗ, където е приета през 1963 г. от първия път и почти без подготовка. Учи в класа на Методи Андонов, а нейни състуденти са Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев. Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля в „Отклонение”. Сред известните й главни роли са още: Стефка във „Вилна зона” (1975 г., реж. Едуард Захариев), Лиза Стрезова в „Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г., реж. Иван Ничев), Мария в „Спирка за непознати” (1989 г., реж. Иван Росенов), Милица в „Бедният Лука” (1979 г., реж. Яким Якимов). Редом с колежките си Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова, тя игра и Станка в „Матриархат” (1977 г., реж. Людмил Кирков).

„Казват й, че лицето й не става за кино, а тя прави една от най-внушителните роли в българското кино - тази на Мария от филма „Козият рог”. Тя е от щастливките, които са имали късмета да работят с личности в киното и театъра като Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян... Имала е и късмета в едни от най-интересните години - края на 60-те и началото на 70-те -да играе в прочутия тогава Пазарджишки театър, да се снима във филмите на Методи Андонов, Едуард Захариев, Иван Ничев, Людмил Кирков”, писа за нея преди време за нея вестник "Демокрация".

Освен в Пазарджик, Катя Паскалева е играла и в драматичните театри в Толбухин и в Пловдив, както и в Драматичен театър „София”. От 1985 г. е в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". За да подготви моноспектакъла „Скитница” от Жан-Клод ван Итали, поставен на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатиричния театър, актрисата излезе по софийските улици, дегизирана като клошарка, а снимките й се появиха по първите страници на вестниците с най-невероятни заглавия, припомнят нейни почитатели. С името й се свързват редица театрални роли. На сцената Катя изигра йовковата Албена, Нина Заречная в „Чайка" от Чехов, Розалинда в „Както ви се харесва” на Шекспир, Сара в „Любовникът” от Пинтър - това са някои най-забележителните й роли в театъра.

През 1972 г. в Панама Катя Паскалева получава награда за женска роля във филма „Козият рог”, през 1973 г. й връчват награда „Фемина” в Брюксел, през 1976 г. я отличават за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари. През същата година получава и награда „Златна роза” за женска роля във „Вилна зона”. Сред другите отличия на Катя Паскалева са наградата на СБФД за женска роля във филма „Памет” (1986 г.) и наградата за поддържаща женска роля във филма „Ева на третия етаж” (1987 г.).

През з 2001 г. на въпрос „Има ли нещо, за което да съжалявате в живота си?” актрисата отговори: „Доста такива неща има, разбира се. Но най-напред винаги търся причината и вината у себе си. В мен съществува обаче и едно тотално съжаление за моя живот, затова, че е преминал в условия, когато е трябвало да живея по предписания - говоря за системата, в която минаха две трети от живота ми. И по тази причина в мен не се е развило нито реално самочувствие, нито способност сама да владея нещата. Все още се усещам, че се озъртам, все още се хващам, че не вярвам в себе си. Има моменти, в които имам нужда някой да ми каже какво да правя - ето това са непоправимите поражения над природата ми, до известна степен осакатена от начина на живот, който бяхме принудени да водим.”

Катя Паскалева, звездата от филма „Козият рог”, любимката на милиони зрители, не можа да се пребори с коварната болест, заради която претърпя операция в Париж и почина след дълго боледуване на 23 юли 2002 г. Беше на 56 години. „35 години от живота й бяха едно обричане на българския театър и на кино, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си”, пишеше в съобщението от Съюза на артистите в България по повод кончината й.

В личния си живот, от 1967 до 1979 г. Паскалева е омъжена за художника Георги Божилов-Слона. От 1979 г. до смъртта си живее с втория си съпруг, режисьора Иван Росенов.

Филмография

1974,

Спомен

Актьор