Първият български филм за първото поколение, погубено от дрогата... Действителна история за съдбата на една от най-колоритните представителки на хипи-поколението - Сибила М. (или Сиси Графинята). 1968 - паметната година на младежките вълнения и бунтове. През лятото в София се провежда Световен младежки фестивал. Героинята на филма Сибила Николова (Светлана Янчева) е на 16 години и заедно с приятелите си участва във веселбата - слушат Бийтълс, пият алкохол, някой предлага дрога. Сибила решава да опита... Комунистическата власт иска да се представи като демократична, но на това противоречи преследването на млади хора по улиците. Сибила, с прякор Графинята, е арестувана при подобна хайка и интернирана в отдалечено балканско село. Опитът й с наркотика й струва 3 години изселване от София, зловещ лагер за момичета с аморални прояви, куп трагични неудачи, клиника за наркомани и окончателно затъване в наркотиците... В селото Сиси Графинята се запознава с Бойко (Петър Попйорданов) – наперен местен младеж. След изтичането на присъдата, двамата се връщат в София. Бойко се сближава с чужденци и ги обира. Недоволен от обстановката в България, той решава да избяга в чужбина, но е заловен на границата. Графинята е обвинена в съучастие и е изпратена в трудово-възпитателно училище в Ножарево. Там разбира, че е бременна и решава да абортира. Болката и самотата я превръщат в наркоманка. По искане на директора на училището Графинята е изпратена на лечение в клиниката в Суходол. След изтичането на присъдата, тя се надява да започне нов живот, но мъжът, с когото живее, я подлага на тормоз. Графинята го напуска и се връща сама в клиниката, усетила, че това е единственото място с човешко отношение към нея. Бунтът на едно момиче през 60-те чрез бягство и зависимост от дрогата се превръща в метафора на битката между индивдуалността и обезличаването. Авторите на сценария пишат: "Сибила М. - градска легенда, известна още с прякора Сиси Графинята, изживя живота си с неимоверна лекота, въпреки че върху нея се стовариха всички неприятности, които системата можеше да измисли. Към нея тя се отнасяше с ирония и самоирония. Беше предпочитана компания, заради откровените си и смели коментари, заради живописните, ярки и трагикомични преживявания, които я съпътстваха, заради самородния талант, на който се опитахме да станем съпричастни. Тя постигна поне една от мечтите си – направихме филм, свободно вдъхновен от нейните преживявания в един свят, изграден от граници, ограничения, доносници, абсурдни норми и цензура". Лентата е спряна от разпространение в България преди промяната от 10 ноември 1989 г., но става първия български филм с комерсиално разпространение във Франция от 17.10.1990 г., задържал се успешно три седмици на екран. През 2007 г. Петър Попзлатев и Раймонд Вагенщайн издават книгата "Аз, Графинята". През 2015 г. филмът става част от специалната селекция „100 години българско кино - Дискусионен клуб с автограф” в програмата на Дома на киното в София. Прожекциите са всяка сряда вечер от 23 септември до 23 декември. Прожекция на Киномания - София: 30.11.2019 г. (отменена).