Поетична история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-тата й годишнина, разказана от гледна точка на главната героиня – Джо. Нимфоманката Джо е пресъздадена от две актриси - френската Стейси Мартен за ранните години и английската Шарлот Генсбур за втората част от живота. В една студена зимна вечер старият ерген Селигман (Стелан Скарсгард) намира Джо почти в безсъзнание, пребита и захвърлена на улицата. Той я приютява в апартамента си, почиства раните й и се опитва да разбере какво се е случило. Изслушва внимателно богатата, изпълнена с факти, асоциации и преплитащи се инциденти история на живота й. Джо научава за женската физиология от медицинските книги на баща си, който е лекар. Въпреки че още е момиче, тя се хвърля в поредица сексуални авантюри заедно със своя приятелка. Двете прелъстяват мъже в апартаменти, влакове, барове и офиси. Бащата на детето й Джером е единственото постоянно присъствие в живота на Джо. Но щастието е краткотрайно... Джо (Стейси Мартен) е пленница на саморазрушителния си сексуален апетит. Бунтът й е срещу любовта и идеализиращото я общество. Джо се отваря за мъжете с ритъма на автоматична врата на супармаркет. После открива, че любовта е тайната съставка на секса. Във филма всички мъже са само инициали от по една буква, само Жером (Шая ЛаБаф) е с името си. Но импулсите на тялото правят от любовта разпръснат пъзел, явяват се чертежите и геометрията на отношенията, Жером и детето от него стават недостатъчни. Моменти на трагична поезия - раздялата в черно-бяло с бащата (Крисчън Слейтър) се редуват с черен фарсов хумор - Ума Търман като истерична буржоазна съпруга на случаен мъж. Разделят ги паузи с изясняване на струните на женското тяло и душа. Втората част е търсене на изгубения оргазъм, който любовта е отнела на Джо (вече Генсбур). Бруталността и реализмът се сгъстяват, перверзии се вършат и коментират. Садизмът не е маскарад, а професионална (Джейми Бел) процедура. Накрая идва време за събиране на дълговете (Уилем Дефо). Джо израства до човешко същество, осъзнаващо и търсещо правата си. Трябва ли да сме затворници на телата си, пита Ларс Фон Триер. "Нимфоманка" - това са много филми в един: с места, които отблъскват, с дължини, които дотягат, но и с моменти на опустошителна визуална сила и дълбочина на изкрещените въпроси, които ти се иска да не свършват. Разказът е в отделни глави (съответно 5 + 3 в двете части), героите сами съобщават прелистването на страницата, коментират как са се справили в настоящата глава, как да е името на следващата и темата й.