Уилем Дефо
Willem Dafoe
Биография
Уилем е известен със заплашително ексцентричните герои, които играе и не случайно е единственият актьор, номиниран за „Оскар” за ролята на вампир от „Сянката на вампира”, 2000 г. Дефо е един от най-оригиналните и завладяващи актьори в съвременното кино. Относно външния си вид самият той коментира, че е идеален за ролята на съседското момче, стига да живеете до мавзолей.
Въпреки че от екрана често внушава друго, Дефо е продукт на съвсем обикновено семейство от Средния Запад. Едно от 7-те деца на лекар, започва да играе като тийнейджър, а на 17 години се записва в университета в Уисконсин. Отегчен от това, което учи в театралния факултет и след като разбира, че своенравието често минава за талант, Уилем (името му е прякор от гимназията, който си остава с него) се присъединява към експерименталната трупа Theatre X. След турнета из Щатите и Европа, през 1977 Дефо се премества в Ню Йорк, където се присъединява към авангардния театър Wooster Group.
През 1980 се състои и филмовият му дебют – събитие, което той приема със смесени чувства, тъй като филмът, в който получава малка роля, е „Портите на рая” на Майкъл Чимино. Ролята му е изрязана в окончателния вариант и това от една страна го обезсърчава, но от друга го спасява от срама името му да бъде свързвано с най-прочутия провал в киното.
По-късно играе във филми като „The Hunger” (1983) и „To Live and Die in L.A.” (1985), преди да направи пробива си във „Взвод” (1986). Като равнодушния, замаян от тревата сержант Илайъс, Дефо печели признанието на Холивуд и номинация за Оскар най-добър актьор в поддържаща роля.
Привлечен повече от проекти с артистичен, отколкото с финансов потенциал, Дефо последователно се снима в различни филми и често попада на роли, които му изграждат репутацията на един от най-предвидимо непредвидимите американски актьори. След образа на идеалистично настроения агент на ФБР в „Мисисипи в пламъци” (1988), той се снима в една от най-запомнящите се и дръзки роли в кариерата си – „Последното изкушение на Христос” (1988) на Мартин Скорсезе. След това Дефо играе парализиран и измъчен ветеран от Виетнам в „Роден на четвърти юли” (1989) - втория му филм с Оливър Стоун. Незабравим е и като бивш морски пехотинец, склонен да убива и да не се грижи за зъбите си в „Диво сърце” (1990) на Дейвид Линч, преди да стане още по-странен и да позволи на Мадона да капе горещ восък по голото му тяло в „Тяло на показ” (1993).
Следва завой по посока на блокбъстърите с ролята на наемник в „Реална опасност (1994) с Харисън Форд. Същата година спечелва отново възхищението на критиците с превъплъщението си в Т. С. Елиът в биографичната драма „Том и Вив” - една от малкото роли, в които актьорът не изглежда като медицински случай. Изявата му като мистериозен таен агент от Втората световна война в „Английският пациент” (1996) е отново от познатия тип. През 1998 се завръща към съвременните теми с ролята на антрополог в „Лулу на моста”, както и в силния, отлично приет „Affliction” ("Мъчение", 1997 г.) на Пол Шрейдър.
Още от странните, опасни типажи Уилем играе в „еКзистенЦ” (1999) на Кроненбърг, в „Светците от Бундок” (1999), във вече споменатия „Сянката на вампира” (2000) и отново в блокбъстер – „Спайдър-мен” (2002), където успя да придаде човешки черти на Зеления Гоблин, преди да се снима в „Имало едно време в Мексико” (2003) на Робърт Родригес.
Колкото и зловещ да изглежда често от екрана Уилем Дефо, всички, които успяха да се срещнат и да разговарят с него миналата година, когато бе на снимки в България (август 2003 г.), останаха с чудесни впечатления от скромното му, приветливо и отзивчиво поведение на човек, напълно лишен от „звездомания”.
В личния си живот, Дефо живее в продължение на 27 години с американската театрална режисьорка Елизабет ЛеКомпт, от която има син роден през 1982 г. През 2004 г. обаче я изоставя за италианската актриса и режисьорка Джада Колагранде, с която сключва и брак през 2005 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}