Рейф Файнс. Актьорът, който може да изиграе всичко

Рейф Файнс (Ralph Fiennes)
роден на 22 декември 1962

Само преди няколко години името Рейф Файнс едва ли говореше нещо - както на широката публика, така и на филмовите ценители. И изведнъж след десетгодишна усилена работа в театъра той изгрява като една от най-ярките кинозвезди на филмовия небосклон. Заслугата е на Стивън Спилбърг, който кани неизвестния в началото на 90-те години актьор за сложната роля на нацисткия офицер Амон Гот в шедьовъра си за Холокоста "Списъкът на Шиндлер" (1993). Антиподът на главния герой във филма е замислен като силна, волева, магнетична личност, в която младият Файнс се превъплъщава с поразяващо съвършенство. Съвсем заслужено получава номинация за "Оскар". После играе и Хамлет на сцената в Ню Йорк - изпълнение, за което пък получава наградата "Тони" (най-престижното отличие на "Бродуей"). И кариерата на Рейф Файнс поема стремително нагоре.
Само две години по-късно съдбата му поднася нов подарък - главната роля в култовата творба на Антъни Мингела "Английският пациент" (1996). Следва пак номинация за "Оскар" - този път вече за главна роля. В тази притча за любовта, страданието и предателството изиграва една от най-силните си роли.

"Най-удивителното е, че Файнс се съгласи веднага да приеме ролята", спомня си продуцентът на филма Сол Заенц. По това време английският актьор се снима във футуристичния трилър "Странни дни" (1995). Действието в него протича предимно през нощта, поради което в продължение на няколко месеца Ралф участва в изнурителни нощни снимки. Към края на снимачния период е страхотно изтощен. Единственото му желание е да замине някъде по-далеч и да забрави за съществуването на Холивуд. И все пак, веднага приема новото предизвикателство, независимо, че му предлагат двойно по-малък хонорар от очаквания.
Филмът "Английският пациент" получава 12 номинации за "Оскар" и "Златен глобус" като най-добър филм за 1996 г. Историята, която лесно би могла да бъде превърната в сапунена опера - пише кинокритикът Оуен Глейбърман - прераства в метафорична сага за това, как войната разрушава човешките тела и души. Любовта в тази история попада под премазващата преса на Съдбата... А Файнс идеално предава агонията и екстаза на своя герой, който е яростно обсебен от миналото, и това подчинява изцяло разума и духа му".

"Този актьор е получил от Бога всичко: ум, талант, и прекрасна външност - хвали го създателят на "Английския пациент" Антъни Мингела. - Такъв актьор не може да не стане звезда".
"Струва ми се - отбелязва режисьорката на "Странни дни" Катрин Бигълоу - че в Ралф постоянно се таи ярост, способна всяка минута да се взриви. И едновременно с това, той е много уязвим. Смятам, че именно това го отличава от другите актьори".
В реалния живот Файнс е невисок, скромно обличащ се човек, който не впечатлява с нищо особено. От първа среща никой не може да разпознае в него изключителния талант. Обаче на сцената и на екрана буквално се преобразява, превръщайки се в еталон на изисканост, елегантност и стил.

За личния си живот Файнс предпочита да мълчи. Не споделя никога защо се е разделил с жена си, английската актриса Алекс Кингстън. А още по-малко е склонен да говори за отношенията си с по-възрастната от него Франческа Анис, която му е партньорка в сценичната адаптация на Хамлет. Анис, която навремето се е снимала в "Макбет" на Роман Полански и в "Дюн" на Дейвид Линч, впоследствие изчезва от екрана, но в света на театъра за нея винаги се говори с респект.

Рейф Файнс е роден на 22 декември 1962 г. в графство Съфолк, Англия. Той е първото от шестте деца в семейството на Марк и Джийни Файнс. Един от по-малките му братя - Джоузеф (роден през 1970 г.) също става прочут актьор, който е номиниран за "Оскар" за изпълнението си във филма "Влюбеният Шекспир".
Когато Рейф Файнс навършва 6 години, баща му зарязва фермерството и решава да се посвети на фотографията. Семейството се премества в  Ирландия, където дълго време скита от място на място. Фотографията не е доходна професия, поради което бащата работи допълнително като строителен работник. С това се обясняват и честите премествания на семейството, което пък води до постоянна смяна на училищата на малкия Ралф. Налага му се да учи ту в католическо, ту в протестантско, ту в квакерско училище.
"Ралф от малък бе равнодушен към мнението на другите хора - разказва сестра му Марта, станала по-късно кинорежисьор. - Той никога не се опитваше да си слага маска на любезност, за да привлече вниманието към себе си. Единственото, което му харесваше безкрайно - бе да устройва различни представления".
Файнс си припомня за детството с удоволствие, но без носталгия. "Марта оцветява тогавашния ни живот в розови тонове - смята той. - На практика не беше така. Ние бяхме много бедни. Родителите ни постоянно се бореха за оцеляване".
Майката на Файнс, която умира през 1993 г., е прекрасна художничка и писателка, чиито творби така и не получават признание. Тя все пак успява да се порадва на първите актьорски успехи на сина си. "Списъкът на Шиндлер" е последният филм, който успява да види преди да почине.
Любовта към рисуването отвежда Ралф в колеж по дизайн в Челси, но само след година разбира, че театърът го влече повече. Той постъпва в Кралската академия за драматични изкуства, която е най-престижното британско театрално учебно заведение. След нейното завършване постъпва в Кралския шекспиров театър. И много скоро критиката започва да се прехласва по играта му в "Крал Лир", "Троил и Кресида" и в други класически постановки.
Телевизионният режисьор Крис Мено забелязва таланта му и го ангажира в епизод от мини-сериала "Главният заподозрян", а година по-късно му поверява и главната роля в телевизионния филм "Опасен човек", за която младият актьор е отличен с награда "Еми" в категорията драма. От този момент започват да го канят в киното.
Изиграва роля във филма "Бебето на Макон" (1993) на Питър Гринауей, а после участва в поредната версия на знаменития роман на Емили Бронте "Брулени хълмове". Но тези два филма не го правят известен.
Точно в този момент проработва късметът. Стивън Спилбърг вижда изпълнението му в "Опасен човек"...
"Файнс ми направи много силно впечатление - припомня си режисьорът на "Извънземното", - и затова реших да се запозная с него лично. Когато той влезе в стаята, си помислих: "Как този кльощав англичанин успя да ми въздейства така, че да ме накара да повярвам, че може да убие човек?! Поговорихме си и аз разбрах, че пред мен стои изключително талантлив актьор, способен да изиграе всичко. Той има прекрасни очи, в които се таи и добро, и зло. Помислих си, че би се превъплътил идеално в Амон Гот". Откритието на Спилбърг допринася в голяма степен за бъдещия успех на "Списъкът на Шиндлер" и съответно за кариерата на Рейф Файнс в киното. В този велик филм Файнс играе комендант на нацистки концлагер, реално съществувал човек с име Амон Гот, който лично е екзекутирал хиляди хора. "Беше ми страшно да чета за всичко, което е сторил - разказва актьорът. - Но не и да го изиграя. Да играеш противоречиви характери е толкова интересно, че всички страхове отпадат. Въпреки че, в един момент започна да ми става страшно. Страшно, заради това, че всичко се получаваше прекалено лесно..."
Изпълнението му е посрещнато със суперлативи и номинирано за "Оскар" за "поддържаща роля". Не получава статуетката, която тогава печели Томи Лий Джоунс. Но критиката го издига на пиедестал, определяйки го като гениален актьор, създаден да превъплъщава чистото зло. И ако не е била поканата от Робърт Редфорд да участва в "Телевизионно състезание" (1994), Холивуд можеше да го окове задълго в рамката на характерните персонажи на злодеи и мерзавци. Тогава светът едва ли щеше да опознае широкия диапазон на уникалния му талант.
Рейф Файнс се превъплъщава успешно и в образа на Евгений Онегин във филма "Онегин" (1999), поставен от неговата сестра Марта по безсмъртната творба на Пушкин. През 2002 г. участва и в поредния филм за канибала Анибал Лектър "Червения дракон", а само преди дни излизе и "Maid in Manhatan", в който партньорка му е Дженифър Лопес.
Ролите в киното и театъра носят слава и много пари на младия все още англичанин... Едва ли е нужно нещо друго, за да се чувства щастлив?
Но Файнс не е от хората, преследващи успеха на всяка цена. Този изискан господин обича страстно усамотението, когато може да слуша в захлас джаз. Боготвори Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол, Били Холидей. "Мога да ги слушам по цели дни - споделя той. -  Когато звучи гласът на Холидей, аз съм щастлив, и тъжен едновременно".



Избрана филмография

Червеният дракон (Red Dragon 2002
Краят на аферата (The End of the Affair 2000)
Онегин (Onegin 1999)
Отмъстителите (The Avengers 1998)
Оскар и Лусинда (Oscar and Lucinda 1997)
Английският пациент (The English Patient 1996)
Странни дни (Strange Days 1995)
Телевизионно състезание (Quiz Show 1994)
Бебето на Макон (Baby of Macon 1993)
Списъкът на Шиндлер (Sсhindler`s List 1993)