Ален Делон на 80

Актьорът с неустоима усмивка и объркан личен живот навършва 80 години, пише "Площад Славейков". Франция не може отърси ума си от най-великия прелъстител от екрана, разказва „Франс прес“. Делон остава нерешена загадка и до днес въпреки няколко нови френски и италиански документални филма за него и въпреки любовта на зрителите в продължение на десетилетия. Дори Бриджит Бардо, една от най-старите му приятелки, никога не решава напълно енигмата: "Ти си двуглав орел, Ин и Ян, най-доброто и най-злото" – пише тя в картичката за рождения му ден. – "Толкова си недостъпен и все пак толкова близо; студен, но и изгарящо горещ."

Ален Делон (Alain Fabien Maurice Marcel Delon) изгрява през 1960 г. в „Ярко слънце“ ("Plein soleil", трилър на Рене Клемент по романа на по романа на Патриша Хайсмит „Талантливият мистър Рипли”), малко по-късно влиза в безсмъртния „Гепардът“ ("Il gattopardo", 1963) на Лучино Висконти. Делон създава шаблона за една от любимите фигури на Холивуд – мистериозния наемен убиец, с изумителното си представяне в „Самурай“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил. Режисьори от ранга на Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино, Джим Джармуш, Стивън Содърбърг и Джон Ву вкупом признават дълбочината, която Ален Делон придава на вътрешния свят на героя си.

Според киноисторика Жан-Мишел Фродон, няма друг френски актьор за последния половин век с подобно екранно присъствие. Но Ален Делон никога не се прехвърля в Холивуд въпреки успеха в родината си и няколко сериозни роли в Китай и Япония. Делон приключи с актьорството преди 15 години – и за това време се върна само веднъж на екран, за да изиграе Юлий Цезар във филма "Астерикс на Олимпийските игри" (2008). Активист е за правата на животните, като приятелката си Бардо. Поддържа крайнодесния Национален фронт, основан от „скъпия му приятел от 50 години“ Жан-Мари Льо Пен, а миналата седмица се хвърли в защита на бившия министър Надин Морано, която заяви, че Франция е „държава на бялата раса“, която не бива да се превръща в мюсюлманска.

Според "ФрогНюз", Ален е един от най-големите пичове на 20 и 21 век, мъжкар в киното и живота - показателни са филмите му "За кожата на едно ченге" (1981) и "Дума на ченге" ("Parole de flic", 1985).

Изданието завършва с част от монолога на Ален Делон в пиесата „Енигматични вариации”:
„Може би ме смятате за тираничен, самовлюбен, лош. Може би дори ме смятате за непоносим. Наричайте ме с каквито си искате прилагателни. Но едно е сигурно – никой на тая земя не би могъл да каже за мен, че съм бил обикновен!”

От 1999 г. Ален Делон е с двойно гражданство - става гражданин и на Швейцария, живее в Чен-Бужери, кантон Женева.