Томас Винтерберг се заема с екранизация на "Курск"

През лятото миналата година руската информационна агенция ТАСС съобщи, че "EuropaCorp", студиото на Люк Бесон, е започнало да работи върху филм за съдбата на подводница "Курск" (на снимката).

Вчера бе оповестено, че е намерен режисьор на лентата и това е датчанинът Томас Винтерберг ("Всичко за любовта", "Скъпа Уенди", "Празник", номинирания за Оскар "Ловът", "Далеч от безумната тълпа"). Режисьорът е приятел на Ларс фон Триер и е известен като съосновател на платформата „Догма-95”, работи по особения маниер на тогавашния манифест на това течение. Винтерберг има 2 награди и 2 номинации от кинофестивала в Кан, две номинации от Британската академия, а също така номинация за "Златна мечка" от фестивала в Берлин за "Субмарино" (2010 г.), известен още като "На дъното". Новата му лента "Комуна" ще дебютира също на Берлинаре 2016.

Thomas Vinterberg


Винтерберг заема мястото на друг датски режисьор - Мартин Цандвлит (Martin Zandvliet), който бе първоначален избор на Бесон през август 2015 г. Сега, на историческата драма "Курск" ("Kursk") предстои да започне кастинг в най-близко време, а снимките се очаква да се осъществят през есента на тази година. В основата на сюжета е книгата на американския журналист Робърт Мур "A Time to Die: The Untold Story of the Kursk Tragedy" (2002 г.), която ще бъде адаптирана в сценарий от 62-годишния американец Робърт Родат ("Спасяването на редник Райън", "Патриотът").

В книгата на Мур, публикувана две години след трагедията с руската подводница, се изследват причините и се задават въпроси, дали първоначално оцелелите моряци е могло да бъдат спасени.

Както е известно, в 11:28 часа на 12 август 2000 г. в Баренцово море североизточно от Мурманск, по време на учение, на атомния подводен ракетоносен крайцер "К-141 Курск" се получават два взрива, оказали се фатални за всички 118 души на борда. Повечето загиват веднага, но 23-ма очакват съдбата си на дълбочина 108 м., докато кислородът им постепенно свършва.

В доклада на генералния прокурор на Русия причината за катастрофата е взривило се учебно торпедо. През 2004 г. френският документален телевизионен филм "Koursk: Un sous-marin en eaux troubles" ("Курск - подводница в мътни води") допуска, че причината е торпедо, изстреляно от американската подводница "Мемфис", намираща се близо до инцидента.

Норвегия и Великобритания са предложили помощта си в самия ден на катастрофата и през следващия, но Русия не я приема. Два дни след инцидента, на 14 август, командването на руския флот преценява, че изгледите са спасяване на екипажа са малки. Руската спасителна операция започна едва на 15 август. Две миниподводници от крайцера "Петър Велики" слизат една след друга, за да се скачат с "Курск", като правят 7 неуспешни опита поради силните подводни течения. Страната изживява драмата на живо, докато нейният президент е на почивка. Когато звуковите сигнали от екипажа секват, на 16 август Путин разпорежда "да се приеме помощ, откъдето и да идва". Международната спасителна операция започва едва на осмия ден - 20 август, чрез норвежките кораби "Seaway Eagle" и "Normand Pioneer", оборудвани с британски спасителен апарат. На другия ден норвежки водолази успяват да отворят шлюза да подводницата, която се оказала изцяло наводнена, а всички вътре - загинали. Телата на моряците са погребани в градовете Курск, Санкт Петербург, Севастопол и др.

Според руското министерство на отбраната, данни за гибелта на подводницата могат да бъдат разсекретени 30 години след инцидента.