Режисьорът Скорсезе, Леонардо Дикаприо и Даниъл Дей Луис представят филма “Бандите на Ню Йорк” в Лондон

Мъжът, легендата и митът Мартин Скорсезе, режисьор на не една модерна класика, посети снощи премиерата на най-новия си филм в Лондон “Бандите на Ню Йорк”. “Бих описал филма като огромна статуя – казва Скорсезе . – Все махах по нещо излишно от нея. Работя по филма от толкова време, че все си мисля, че в ума си никога няма да го завърша напълно.”
Действието в “Бандите на Ню Йорк” се развива в годините 1846- 1863 в квартала “Файв пойнтс” на Ню Йорк, едно от най-опасните и тъмни места в града по онова време. Сюжетът разказва за жестоките битки между бандите на местните и противниците им – новодошлите ирландските имигранти. На този фон се проследява пътя на едно момче към отмъщение за смъртта на баща си.
Най-доброто изпълнение във филма е това на Даниъл Дей Луис в ролята на Били “Касапина” Кътинг, което вече получи много добри оценки от критиците, номинация за “Златен Глобус” и почти сигурно ще му донесе и такава за “Оскар”. Актьорът се завръща на големия екран с този филм, тъй като се бе оттеглил от киното за известно време и живееше във Флоренция. Той прави едно от най-добрите си изпълнения в цялата си кариера. “Много съм щастлив, че се реших да участвам във филма – сподели той на премиерата. – Разбира се, бях изпълнен със съмнение и страх дали ще се справя, защото ролята беше трудна.”
В главната роля във филма обаче е не друг, а тийнейджърският идол Леонардо Дикаприо. Като Амстердам Валон, търсещ отмъщение за смъртта на баща си, той също получи добри отзиви от критиката. В “Бандите на Ню Йорк” 28-годишният актьор се разделя с имиджа си на добро момче като участва в брутални сцени на насилие. “Това е филм за старите келтски предводители на войната – казва Дикапро, като се опитва поетично да опише картината. – Става дума за огромната маса от ирландски имигранти, които след пристигането си в Америка се сблъскват с невероятен расизъм и са принудени да се защитават срещу него. Във филма има много насилие, но то е оправдано, защото ние просто сме документалисти на историята.”

Със съдействието на списание "Екран"