Още за "Косвена красота"

Когато животът на преуспяващ мениджър в областта на рекламата е разтърсен от трагично събитие, той изпада в тежка криза. И докато загрижените му приятели отчаяно се опитват да намерят отново връзка с него, той търси отговори от Вселената чрез писане на писма до Любовта, Времето и Смъртта. Неочаквано бележките му получават отговор и той започва да разбира как тези константи се преплитат в един напълно изживян живот, и дори в най-голямата загуба може да бъде открит смисъл и красота.

Трейлър
Премиерата в България е след десет дни - на 16 декември.

Носителят на Оскар® Дейвид Франкел е режисьор на провокиращата драма "Косвена красота". Тя блести с изключителен актьорски състав в лицето на Уил Смит, Едуард Нортън, Кийра Найтли, Майкъл Пеня, Наоми Харис, Джейкъб Латимор и отличените с Оскар® Кейт Уинслет и Хелън Мирън.

Франкел работи по сценария на Алън Лоуб („Уолстрийт: Парите никога не спят“, „21“). Продуценти са от Бард Дорос („Код 999“), носителят на Оскар® Майкъл Шугар („Спотлайт“), Лоуб, Антъни Брегман („Ловецът на лисици“) и Кевин Фрейкс („Джон Уик“). Музиката по време на финалните надписи е специална версия на новата песен на номинираната за Грами група OneRepublic “Let’s Hurt Tonight“.

Филмът засяга темата как - след неописуема лична загуба - да намерим пътя обратно към живота и любовта, за неочакваните моменти на надежда, смисъл и свързване, които осветяват пътя ни през дори най-тъмните периоди. „Става дума за нещата от живота, които понякога приемаме за даденост и не винаги забелязваме. Може да са около нас всеки ден като залеза или пък да са мимолетни като детската усмивка.", казва режисьорът Дейвид Франкел. - "Има милиони примери за косвена красота; те са уникални, защото всеки човек има различен поглед и забелязва различни неща. Те са причината да продължаваме напред и мисля, че най-завладяващото в тази история е, че ни напомня да обръщаме внимание на тези брилянтни фрагменти от живота, заради които си струва да се живее.“

Откриването на тези моменти на фона на трагично събитие е емоционално и духовно пътуване, дълбоко лично за всеки човек и все пак нещо, което всички споделяме. През най-сърдечния, изпълнен с енергия и сладко-горчиви нотки празничен сезон в Ню Йорк, "Косвена красота" разказва жизнеутвърждаващата история за пътя, които трябва да извърви човек след огромна загуба. И за онова, което в крайна сметка разбира със сърце, откровеност, малко  хумор и признание - че винаги ще има неща, които са отвъд нашето разбиране.

„Начинът, по който виждаме света, начинът, по който се отваря сърцето и начинът, по който се отнасяме към хората след трагедия може да бъдат много красиви", отбелязва сценаристът Алън Лоуб, който е и един от продуцентите на филма. – "И тази красота може да бъде трансформираща.“

Уил Смит, който е в ролята на потъналия с скръб главен герой Хауърд, се съгласява с тези думи. „Изначалната идея за съпътстваща красота докосна всички ни. Най-вече разбирането, че независимо колко трудни са обстоятелствата, точно тук се случва нещо специално; просто трябва да го потърсим, за да го видим".

Актьорът посочва класиката от 1946 г. „Животът е прекрасен“, която му е много любима и го вдъхновява за работата му. Той добавя: "Много от актьорите, към които се обърна Дейвид с предложение да се присъединят, веднага се съгласиха. Това е един от онези случаи, когато всеки от нас искаше да стане част от представянето на тази история на екран.“

Идеята за филма се заражда във фантазията на Лоуб и постепенно расте, докато изцяло не обсебва въображението му. До момента, в който не може да спре да мисли за нея. „Идеята се оформяше част след част в продължение на дълъг период от време, докато пишех различни сценарии за филми и работих върху други неща", споделя той. – "Отначало беше една малка история в главата ми, която ме човъркаше - за човек, който пише писма до абстрактни образи като Време, Любов и Смърт, и се чудех поради каква ли причина би го правил?“

Централният образ във филма,Хауърд, е изключително успешен и динамичен мениджър в рекламния бизнес, за когото тези три думи преди са били мощни маркетингови инструменти. Те са били страхотни мотиватори. В началната сцена, която разкрива някогашната му житейска страст, ние го виждаме да казва на възхитената публика: „Тези три неща свързват всяко човешко същество на Земята. Ние копнеем за Любов. Желаем да имаме повече Време. И се страхуваме от Смъртта.“ След като неизлечима болест отнема живота на 6-годишната му дъщеря, тези понятия добиват по-голям смисъл за отпусналия се по течението Хауърд. Той все по-често избягва да общува с хора и единствената му комуникация със света са гневни, обвинителни писма, които той пише до Любовта, Времето и Смъртта.

„Той се бори с големите философски въпроси и търси отговори от Вселената", казва Франкел. - "Подобно на съвременен крал Лир, той крещи на боговете!"

„Ние ги наричаме абстракции, но разбира се, знаем, че няма нищо абстрактно в тези неща. - казва продуцентът Майкъл Шугар. - Те са това, което ни води. Всеки режисьор се стреми да направи филм, който да е едновременно забавен и дълбоко вълнуващ, и мисля, че този филм улавя същността на всички неща в живота, които ни интересуват и ни карат да се замислим. Имено затова когато прочетох сценария за първи път, бях направо отнесен. Всички се почувствахме така.“

Вманиачаването на Хауърд кара приятелите му да пробват какво ли не, за да го измъкнат от това състояние, карайки го да се изправи лице в лице с тези понятия. Те опитват всички възможни средства за да му помогнат - от традиционните съвети за справяне със скръбта, през призоваване към спокойствие и търпение до шамански ритуали, но нищо не помага.

Приятелите на Хауърд са неговите най-близки колеги и дългогодишни бизнес партньори: Уит, в ролята Едуард Нортън, Клер, изиграна от Кейт Уинслет, и Саймън -  Майкъл Пеня. Макар тяхната загриженост да е истинска, планът им за помощ си има и практична страна, защото след като Хауърд се откъсва от ежедневните си функции, компанията отива към ръба на фалита и те трябва да действат бързо, за да я спасят.
Продуцентът Антъни Брегман обяснява: „Хауърд е в процес на унищожаване на собствената си агенция, защото вече не може да се ангажира с нищо на света. Неговите партньори и най-добри приятели се опасяват, че всичко, за което са работили заедно, ще бъде загубено. И така те решават да действат крайно. Правят го за компанията и за стотиците хора, които работят в нея, но най-важното е, че го правят от любов. Те го правят за самия него."
„Те се намесват, - казва Франкел. – Но го правят от силна любов.“

Така един ден, докато си седи на пейка в парка, Хауърд е заговорен от самоуверена жена, изящно облечена в ярко синьо, която сяда до него. Тя притежава писмо което той наскоро е писал до Смъртта. Хауърд е съвсем неподготвен за подобно нещо, когато дамата се представя за получателя на това писмо. Хауърд иска да побегне, но тя му напомня, че хората  вечно търсят отговори от Вселената, а на много малко от тях е представен директен отговор. И така започва всичко...

Разсъждавайки върху необичайната сцена и реакцията на Хауърд, която е равни части недоверие, любопитство и отвращение, Франкел признава: „Това е много трогателна история, но в същото време предлага естествени комедийни възможности, особено в игривите взаимоотношенията между героите и самата човешката природа. Най-голямото предизвикателство за мен беше точният баланс между комичните моменти и силните образи и дълбоките идеи на филма.“

Жената със синьото палто се играе от Хелън Мирън, която, подобно на много от актьорите и създателите на филма, е заинтригувана от проекта заради неговата история. „Това наистина е много хубава история. Не бях  чела подобно нещо и успях да почувствам концепцията за косвена красота и нейното значение. Това е една прекрасна идея. Наистина, всеки има различно разбиране за тези моменти, много лично и интимно. Без съмнение, това са сред най-важните и творчески идеи, за които трябва да се хванем като човешки същества, в своя житейски път.“

„Бях прочел между 20 или 30 страници от материала, когато ме грабна със страшна сила, - споделя продуцентът Кевин Фрейкс. - Знаех, че е невероятен сценарий, но не осъзнавах колко лично ще е докосне. Плаках със сълзи. Смачка ме и ме порази, така разбрах, че това е филм който трябва да направя. За мен, чудесата в живота са раждането и смъртта. И когато някой умре, душата му остава с нас. Това е моето тълкуване на косвената красота.“

В същото време Едуард Нортън отбелязва: „Филмът по един изключително фин начин развива някои много болезнени теми.Този микс от елементи ми напомня малко за филмите на Били Уайлдър. Ако погледнем назад към някои от лентите на 30-те и 40-те години, виждаме, че понякога те засягат зрели теми, но ги представят с особена лекота. Когато гледате тези филми, се възхищавате на способността на създателите на филма и актьорите да  направят това. Когато прочетох сценария, си помислих, че това е нашето предизвикателство - балансът на нюансите.“
„Знаехме, че Дейвид е вещ във внасянето на хумор и емоция, без да манипулира действието. И винаги успява да улови и покаже някакви магични сцени в филмите си“. - казва Шугар.
Продуцентът Бард Дорос добавя още нещо много важно за режисьора на филма: „Той успява да заземи актьорите, така че с играта им историята да се усеща възможно най-истинска. И в същото време позволява на публиката да почувства, че има нещо повече във историята. Има смисъл в тези събития. Има смисъл в скръбта, има смисъл в любовта, и има причина, поради която всички тези елементи си взаимодействат. Надявам се публиката да остане доволна, както се получава когато гледате история, която е по-голяма от сбора на съставните си части.“

С развитие на историята, тези части се показват и включват живота и желанията на останалите главни герои, независимо че фокусът пада основно върху Хауърд. Виждаме, че това пътуване се отнася и за тях, с проблемите, които трябва да решат и нещата, които търсят. Концепцията за косвената красота се разширява, за да докоснеe всеки от тях по начин, който не очаква. „Във всяка сцена, това, върху което се фокусирах, бе начинът, по който се свързват хората - как са привлечени един от друг, как се опитват да намерят това, което им е необходимо в живота", - казва Франкел.

Кийра Найтли и Джейкъб Латимор съответно са Любовта и Времето, а Наоми Харис е в ролята на консултант на хора, загубили близки.

С поставянето на действието в Ню Йорк по време на празниците, създателите на филма използват несравнимия блясък на празничните декорации и игра на светлини в града, за да се подчертае още един елемент, който работи през цялата история и който публиката ще тълкува за себе си: възможността невидими и непознати сили да ни въздействат на фона на ежедневието ни.
„Ню Йорк е най-вдъхновяващ и вълшебен на Коледа, с дърветата и лампите навсякъде, - коментира Франкел. - Все едно се намирате в малък глобус със сняг, който е пълен с въртящи се снежинки, отразяващи светлината."
„Такива идеализирани картини са подходящ фон за една вдъхновяваща история, която включва красота по безброй начини и провокира нашето въображение за това как трябва да изглежда света. И за тържеството на любовта и човешкия дух.“ - обобщава Франкел.

Един от визуалните загатвания във филма са лабиринтите с плочки от домино. Хауърд се отдава изцяло на задачата да реди и поставя хиляди пластмасови плочки в сложни модели, които след това разрушава с едно движение. Създателите на филма оприличават правенето му с подобна задача. „Уил Смит бе първият актьор, който се съгласи да участва, след това Хелън, а после всички останали участници започнаха да пристигат. - казва Брегман. - Мисля, че хората имаха усещането за нещо специално и вълнуващо. Падането на плочките домино до голяма степен наподобява правенето на филма.“ „Това са актьори, които влагат душа в работа си и много обичат да правят филми, - добавя Франкел. - Всеки един от тях е във върхова форма  и всички си партнират великолепно. Всеки ден преоткривахме нови неща в сценария и нови начини за изразяването на тези герои, но тяхното чувство към историята остана непроменено. Не вярвам, че има човек, който да не се е просълзил след като е прочел историята, а докато снимахме, просто нямаше сцена, която да не е породила усмивки. Тези неща правят процеса на снимане изключително удовлетворяващ.“

„Кастингът беше особено вълнуващ, защото имахме широк избор от възможности, - продължава той. - Заради начина, по който бяха описани персонажите. Почти всички персонажи нямаха определен пол, раса или възраст, така че ставаше дума просто за намиране на правилните хора, които да интерпретират образите по собствен начин.“

За главният герой Хауърд, създателите на филма търсят актьор, който би могъл да се справи със сложността на образа и в същото време да е харизматичен и привлекателен. Той трябва да притежава топлина, хумор и голямо сърце, без тези качества да са очевидни.
Шугар определя актьора: „Уил Смит е звезда с несравнимо обаяние. Ролята на Хауърд трябваше да се играе от някой, когото публиката да почувства близък, и ние знаехме, че Уил е перфектният избор.“

„Хауърд е човек, който е бил наясно с живота си. Според самия него, той е знаел всичко необходимо, - казва Смит. - Той се е смятал за учител и маркетинг гуру. Страхотен човек. Той е любящ, давал е съвети, които са от полза на всичките му приятели. Знаел е как да печели. И когато изгубва дъщеря си, всичките му разбирания за това как работят нещата в този свят са напълно изкоренени и разбити. Скръбта е неговият урок. Първоначално смята, че с философски книги и самолечение ще успее да намери смисъл да продължи напред, но истинският процес на преодоляването на травмата изисква нещо повече.

Животът на Хауърд след трагедията започва да се върти около ограничен набор от дейности, които се повтарят ежедневно, и завършва в леглото, където сънят му се изплъзва с часове. Той пристига в офиса, но вместо да работи, прекарва часове в подреждане на плочки от домино. През деня седи в парка, а през нощта рисково кара велосипеда си из градските улици. Понякога в тъмното спира пред прозорец, където наблюдава хора седнали в кръг, които разговарят и се утешават един друг. Той обаче никога не влиза...

„Когато смъртта се случи извън нормалната последователност и дете си отиде преди родителя, цикъла на живот се разбива. Ние генетично не сме програмирани да приемем това, - казва Франкел. - Луд ли е Хауърд? Вярвам, че мъката може да отвлече един блестящ, умен човек на непознато място – към дълбоки, мрачни и ниски нива, където той никога  не си е помислял, че може да се озове.“

Хората реагират различно на загубата на близък човек, имат различни начини за справяне с мъката и болката и този процес винаги отнема различно време. Няма правилен начин. В случая с Хауърд, той не се справя с всичко. „Той е зациклил, в състояние е на постоянен застой и не знае как отново да тръгне напред.“ - казва Дорос.

Единствената утеха за Хауърд изглежда е в писмата, които пише до Времето, Любовта и Смъртта. Смит споделя: „Писането на тези бележки за него са един вид катарзис. Това е неговият начин да излее емоциите си, гнева и разочарованието си и всеки от нас може да го разбере.“ Но след това се случва нещо напълно неочаквано…