Специална прожекция на Терънс Малик, с картини и фотографии

Разпространителят "6A МЕДИА Ентъртеймънт" и Дом на киното организират специалната прожекция на филма "Пътуване във времето" на режисьора и сценарист на филма Терънс Малик - на 2 октомври, понеделник, от 21.00 ч. в Дома на киното.
Вижте трейлъра

Всеки зрител, закупил билет за прожекцията, може да закупи картина или фотография с 10% намаление от експозицията "Отвъд времето и пространството" на художничката Ginny Andre (Гинка Андреева) и гостите - художника Ивайло Пейчев, журналистката Лияна Панделиева и фотографа Станислав Славчев. Експозицията е разположена във фоайето пред кинозалата.

Един от зрителите, чрез жребий в присъствието на нотариус, ще стане притежател на картина по негов избор с размери 20/20 см. Изтеглянето на наградения зрител и продажбите на картините ще се осъществят от 20.30 ч. - преди прожекцията, чрез закупените билети.

Билетите за прожекцията са в продажба на касата на Дом на киното в София. Местата са 278, цената на билета е 7 лв.

Картини на Ginny Andre
- от серията "Океански свят":


- от серията "Поглед отгоре":


- от серията "Галактика" - "Супер Нова" (детайл):


Мартин Касабов, познавач на творчеството на Терънс Малик, пише:

"Искрено вярвам, че Терънс Малик е гениален творец в смисъла, който Джак Керуак влага в думата – всичко, което създава, не може да бъде направено от някого другиго. Стилът му, движението на камерата и кадрите са толкова разпознаваеми, че вече са станали неотменна част от американската традиция на седмото изкуство.
Влиянието на Малик се усеща навсякъде – от комиксови екранизации до уестърни, което идва да покаже, че артистът е намерил дълбоко находище на идеи, където след него идват да почерпят и другите. Филмите му са като кладенец на метафизиката, в който съвременното поколение може да огледа изкривеното лице и да разпознае себе си (може би за първи път).

Затова ме радва, когато видя, че тези идеи и пътища на въображението надмогнат формата на киното, когато се разпрострат и в други видове изкуства. Било в литературата, музиката или в изобразителното изкуство, пътят им не може да бъде ограничен. И макар киното да се води по-скоро вторично спрямо останалите, изложбата на Гинка Андреева доказва обратното. Картините й, вдъхновени от експеримента „Пътуване във времето“, улавят една от най-характерните черти на Малик – неговото разтваряне на формата и разпръсването на съставните й елементи в нещо ново – картини на свободното движение.

Но какво представлява „Пътуване във времето“? Един от най-особените филми на новото хилядолетие, неговата амбиция и визуална стихийност могат да се сравняват единствено с „Koyaanisqatsi“ на Годфри Реджо. Това е филм, посветен на формирането на света и дългия път, който безформеността е изминала, за да се се изчисти, докато стигне до нас – короната на сътворението. Филм, не толкова пътуване във времето, колкото история на самото време.

Малик, който изучава философия в Харвард в периода 1961-1965 г. посвещава голяма част от живота си на трудовете на Киркегор, Хайдегер и Витгенщайн, като дори превежда някои от тях – задача, която мнозина считат за невъзможна. След време обаче творецът взима превес и Малик избира да се занимава с кино. Решение, без съмнение повлияно от стремежа на духа да открие по-съвършен израз на вътрешните си движения. „Пътуване във времето“ е плод на това търсене.

Филмът може да бъде обособен като част от четирите продължения на „Дървото на живота“, които Малик направи. Това е твърде смело предположение, но във филмите „До чудото“, „Knight of Cups”, „Пътуване във времето“ и „Песен след песен“ със сигурност може да се забележи как характерните похвати на режисьора са изведени до крайност, която дразни и отблъсква мнозина. Според мен обаче това не е самоцелно, а служи като интересна фрагментация на идеите от „Дървото“. Превръща се в експеримент, който цели да разгърне една метафизична филмова вселена, може би като отговор на комиксовите такива.

За филмите след „Дървото“ може да се говори много, особено за начина, по който отговарят на вътрешния свят на някои от героите, по-специално на тримата братя. При „Пътуване във времето“ обаче е далеч по-лесно да се открие връзката. Тя очевидно се състои в разширяването на космическия сегмент във филма. Когато един от героите задава въпроса към Господ къде е бил той, когато трагедията в семейството се е случила, отговорът е един изключителен кратък филм, в който Малик показва формирането на вселената и планетата ни, след което стига дори до динозаврите и трудния баланс между първичност и съчувствие.
„Пътуване във времето“ е този сегмент, погледнат през лупа. Филмът има две версии – тази, която се разпространява у нас и трае 90 мин. и IMAX версия с времетраене от 40 мин. Гласът зад кадър в първата е на Кейт Бланшет, а във втората на Брад Пит. Филмът е своеобразно изследване на нашето планетарно минало и търсене мястото на човечеството в бъдещето.
Действието проследява научната хронология на Земята – от раждането на звездите до експлозията на новия живот и разкрива непознати досега феномени – небесни и земни, макро и микроскопични. Показана е геологията на планетата в началото, първите клетки – растящи и делящи се, появата на рибата, горите, динозаврите и нашия вид с неговите нужди да осмисли всичко. Филмът е същински химн на природата, живота и вселената.
Макар наистина на пръв поглед да изглежда като притурка към „Дървото на живота“, „Пътуване във времето“ всъщност е един от първите проекти, които Малик иска да осъществи като режисьор. За негово съжаление технологията преди 30 години не е била в състояние да предложи необходимия инструментариум за сглобяването на една толкова мащабна мечта.

Сега обаче, във филмовия свят на превиващите се на две градове, проектът най-вече успява да се осъществи. Малик изпраща два цитата на продуцентите, за да ги подготви за амбициозното начинание. Първият е от Алберт Айнщайн: Най-красивото нещо,което можем да преживеем, е мистериозното. То е източникът на всяко истинско творчество и наука. Този, за когото емоциите са чужди и който не може да спре и да постои за миг в почуда и благоговение е като мъртъв – очите му са затворени. А вторият - от Ричард Файнман: Никой ли не вдъхновен от сегашното знание за вселената? Поетите не пишат за него, нито художниците се опитват да изобразят това изключително нещо. Стойността на науката остава невъзпята от певците, принудени сте да слушате вечерни лекции , вместо песен или поема. Това все още не е научна епоха.

В тези думи е уловена есенцията на филма: опита да се съчетаят науката и духовното, да се потърси мост между тях и да се изведе тезата, че самостоятелни те не могат да съществуват със същата пълнота и въздействие. „Пътуване във времето“ покрива цели 14 милиарда години и за да отговори на научната амбиция за достоверност, Малик се съветва с водещи учени в сферата. Един от тях се шегува, че ако той би направил филма, ще се получи нещо като документален телевизионен клип, в който фактите кое как е станало и откъде е дошло, просто ще бъдат изложени във възможно най-чист вид. Малик обаче цели нещо различно – да покаже не само процеса, но и нас като част от него, част, която може да се обърне назад и да осмисли миналото.

За специалните ефекти, толкова необходими във филма, отговаря Дан Глас, който е трябвало да работи основно в четири направления:
- Създаването на астрофизични образи преди слънчевата система и такива, които да покажат космическото бъдеще на базата на теоретичните ни познания.
- Пресъздаването на протопланетарен диск, който в последствие ще се свие и ще се превърне в нашата слънчева система и планетите в нея.
- Показване на първите клетъчни форми на живот, тяхната величественост и движение и дългия им път до момента, в който ще се научат да се репродуцират, създавайки сложни нови организми.
- Пресъздаването на животни, които вече не обитават земята ни

За да се справят възможно най-успешно със задачите, Глас и Малик започват да правят химични експерименти, в които пробват комбинации от различни течности, бои и газове, които в последствие заснемат на висока скорост. Основното им вдъхновение са творбите на художника Алберт Бирщат. Двамата се опитват да постигнат богатството на цветовете от картините му като неспирно наслагват нови пластове в образите.
Малик комбинира тези изключителни сцени с музиката на класически произведения от Бах и Бетовен, в комбинация с тази на естонския композитор Арво Перт и джаз пианиста Кийт Джарет.

„Пътуване във времето“ може да бъде духовно преживяване, което да промени възприятия в зрителя. Структурирайки по особен начин преплитащите се между съвремие и история сцени, Малик повдига въпроса за това кое ценим и как правим избора за тази оценка, особено на фона на историята на времето и цялата ни вселена.

Филм, който ни напомня за неувереното ни и същевременно величествено съществуване върху една бледа синя точица и непрестанното и непримиримо търсене на отговори назад в миналото и смело напред в бъдещето."