На 87 години преди седмица си отиде английският творец Антъни Харви, режисьор на легендарния филм „Лъвът през зимата” (1968), отличен с 3 награди „Оскар” и два „Златни глобуса”.
Преди да седне на режисьорския стол, Харви работи като монтажист и във филмографията му има тандеми със Стенли Кубрик – „Лолита” (1962) и на „Д-р Стрейнджлав” (1964), както и с Мартин Рит – „Шпионинът, който дойде от студа” (1965).
Дебютира като режисьор през 1966г. с „Dutchman”. Следва големият успех и номинацията за най-добър режисьор за „Лъвът през зимата”. В началото на 70-те се появява „They Might Be Giants” с Джордж Скот и Джоан Удуърд. През 1973 режисира телевизионна версия на „Стъклената менажерия”, отличена с 4 награди „Еми”. Два пъти работи с Лив Улман във филмите „The Abdication” (1974) и „Richard's Things” (1980).
През 1984г. режисира Катрин Хепбърн в последната й главна роля на големия екран - „Последният шанс на Грейс Куигли”.
С актрисата е свързан и един от най-запомнящите се моменти в живота на Антъни Харви. По време на церемонията за връчването на „Оскарите”, актрисата отказва да присъства на събитието, и режисьорът взима статуетката за най-добра актриса за „Лъвът през зимата” от нейно име.
Това е годината, в която за първи и единствен път „Оскар” за главна женска роля получават две актриси – Катрин Хепбърн и Барбра Стрейсънд (за „Смешно момиче”). Когато се отправят към сцената, за да вземат статуетките, Харви настъпва роклята на Стрейсънд и тя се къса. „Двамата с връчващата статуетките Ингрид Бергман изпаднахме в истеричен смях,” споделя режисьорът.