Том Ханкс като писател: разказ за българския емигрант Асан

През октомври т.г. Том Ханкс издаде първия си сборник разкази под заглавието "Uncommon Type: Some Stories". 17-те истории в твърда корица са поместени на цели 405 страници, а наскоро книгата е преведена и издадена в Русия под заглавието "Уникальный экземпляр", за което съобщава сайтът КиноПоиск.

Преди три години списание "The New Yorker" публикува първия разказ на Ханкс - сюрреалистичния "Alan Bean Plus Four", в който четирима приятели сглобяват ракета в задния двор, прелитат около Луната и се връщат у дома. Публикацията е свързана със Стив Мартин, който свързва Ханкс със своя агентка, която пък урежда публикуването. Новата си литературна кариера Том Ханкс дължи, според спомените му, на режисьорката и писател Нора Ефрон, която преобръща жанра на романтичните комедии и снима няколко филма с него - "Безсъници в Сиатъл" (1993), "Имате поща" (1998) и др. Тя е настоявала той да се отнася сериозно към споровете по време на репетиции, окачествявайки ги като литературно съчинителство само по себе си. Ефрон е дала на Ханкс важния съвет да развива на хартия собствения си глас.

Навлизането на Ханкс в литературата може да се счита и като последствие от неговото хоби - колекционирането на пишещи машини. Актьорът притежава около 150-160 от тях.

Може би най-драматичният от публикуваните разкази е "Go See Costas" ("Отиди при Костас"). В него се разказва за кротък български емигрант, пристигнал в Ню Йорк с кораб от Гърция, след като е избягал от гражданска война и комунистически репресии, разделили го със семейството му. Разказът очевидно е по истинската история на неговия тъст (Хасан Ибрахимов / Alex Wilson), успял да избяга от лагер и да пристигне в САЩ на 4 май 1949 г. - баща на съпругата на Ханкс, Рита Уилсън.

Уилсън - дъщеря и баща: ©NBC


"The Guardian" предлага кратък дайджест на част от разказа:
Assan was pleased to have escaped communist oppression in Bulgaria. Even if he had had to flee the country on a boat without his typewriter. He had worked hard on the boat because he knew that’s what American people would expect of him.
After he had landed in New York, he had met a fellow refugee who told him a man called Costas would give him a job in his restaurant.
“Can I have a job, please?” Assan asked. “No,” said Costas.
The next day, Assan went back and asked again. Costas still said no. On the third day, Assan returned again.
“I suppose you still want a job,” said Costas.
“No, I just want a coffee.”
“Well, tough. You can have a job.”
Assan smiled. Persistence and hard work paid off in the Land of the Free and the Home of the Brave.

КиноПоиск предлага друг откъс в превод:
"В родното си село Асан бе гледал черно-бели филми, трептящи на бялата стена. Случвало се бе те да са американски - за каубои, стрелящи в движение от револверите си и оставящи след себе си дълги струйки от дим. Най-много той харесваше кинохрониката: заводи, строежи, някое ново здание, издигнало се до небето в някакъв град Чикаго. В Чикаго като че е пълно с високи сгради, а по улиците с черни автомобили...
Но „Ню Йорк, Ню Йорк“ се оказа град без край: хвърлящ отблясъци по небето, позлатяващ ниските облаци, изпускащ цветен дим по треперещата вода. Когато параходчето се движи бавно по широката река, градът плава край него като обшита със скъпоценни камъни завеса - милиони осветени прозорци, ярки небостъргачи, приличащи на замъци, огромно количество машини, носещи се във всички посоки, всичко това се слива в едно платно. С отворена уста и очи, Асан стоеше на откритата палуба и вятърът развяваше дрехите му."