"Белият Олеандър" - за кастинга

В романа Астрид е на 14 години преди майка й да влезе в затвора, а към края на историята е на 19. Това е разлика в годините, която трудно може да се премине с една актриса. Създателите на филма обаче не искат да използват две актриси, защото това ще изисква скок във времето, който би нарушил повествованието. Така, че решават да съкратят разликата в годините от 15 до 18 и започват да търсят актриса, която би пресъздала това развитие убедително.  

След изтощително търсене из цялата страна, в което създателите на филма прослушват над 400 млади жени, и поредица от екранни тестове, изборът им се спира на Алисън Лоуман 21 г. Лоуман дебютира на сцената на 10 годишна възраст. Филмовата й кариера започва през 1999 година с драмата “Тринадесетия етаж” и продължава с участието й в поредица филмови и телевизионни проекти, включително и сериала на Fox “Пасадена”.  “Тя бе узряла като актриса да обхване този възрастов диапазон от 15 до 18 години и да покаже емоционалните промени, през които преминава Астрид” споделя Козмински.

Както посочва Лаури, способността на Лоуман да балансира между уязвимостта на Астрид и нейната нарастваща увереност придава достоверност на героинята. “Ако изглеждаше прекалено силна, публиката щеше да приема нейното оцеляване за неоспоримо. Ако изглеждаше прекалено слаба, те щяха да си мислят “тя в никакъв случай няма да се справи”, което би било доста подтискащо. Алисън успя да пресъздаде една вътрешна увереност, борейки се със съмненията и несигурността на момиче на нейната възраст, което трябва да се пребори с толкова трудности.”
Много е важно, че актрисата, която пресъздава тази роля, осъзнава че трябва да бъде много безмълвна и тиха, тъй като Астрид обича да наблюдава и да слуша, тя е момиче, което стои в ъгъла и скицира. “Алисън е невероятна. Тя притежава естествено излъчване.” Още преди да е създаден сценария или да се реши да се прави филм, Лоуман прочита романа и вече си се представя в ролята на Астрид. “Възхищавах й се,” споделя Лоуман.  “Най-важно е, че Астрид не е жертва, независимо от преживяното. Тя притежава вътрешна сила и издръжливост, които и позволяват да продължи. Тя отказва да се отдаде на своето нещастие.
“Астрид е художник, който вижда нещата в перспектива.” - продължава Лоуман -  “ Тя е уязвима и отворена за нещата около себе си, и бързо се адаптира към новата среда. Тя се превръща в това, което смята , че се очаква от нея, така както е правила и с истинската си майка, приспособявайки се към чуждите  стандарти, като се опитва да не загуби напълно себе си. Нужно е време преди да добие увереността да бъде това, което иска.”

Създателите на филма са единодушни, че ключа към разкриването на образа на майката на Астрид – Ингрид Магнъсън е открояването на различни силни елементи от личността й, като избягват да я представят като ендоизмерен отрицателен герой. “Трябваше да бъдем много внимателни” – твърди Уелс – “за да не залитнем в чиста арогантност. Героинята лесно отблъсква зрителя. Истината е, че Ингрид е изключително самовлюбена, но тава не означава, че тя не обича дъщеря си. Поддържането на баланса между тези две неща е изключително трудна задача.”
Съвсем случайно, изборът на създателите на филма на актрисата, която да пресъздаде образа на Ингрид, съвпада с изборът на Джанет Финч – Мишел Пфайфър.         “Мишел напълно се потопи в ролята.” – споделя Козмински. “Тя убедително изиграва ролята с авторитет и прямота, което е доста вълнуващо за зрителя. Ингрид е един изключително труден характер.”

“Не съм сигурен, че е възможно зрителят напълно да се разбере Ингрид”, споделя актрисата. “Смятам, че в известен смисъл, тя е загадка за самата себе си. Тя не отстъпва и не прощава, когато вижда конфликт със собствените й убеждения и стандарт, както и в очакванията които има към дъщеря си, макар и толкова малка. В известен смисъл се възхищавам на това качество, на нежеланието да прави компромиси, осъзнавайки, че ще в крайна сметка ще трябва да някаква цена за това”.
“Това което говори тя за хората е грубо, но доста често истина” – продължава Пфайфър. “Тя казва неща, за които другите отбягват да говорят, защото не са хубави, но Ингрид никога не се стреми да бъде учтива. Тя не толерира слабостите. Бе предизвикателство да изиграя някой, който е толкова жесток. Трябваше да се преборя с естествения си импулс да я представя в по-мека светлина.”
 
За ролята на Стар Томас, първата приемна майка на Астрид, доста пищна и капризна бивша стриптизьорка, върнала се отново към християнската вяра, Козмински се спира на Робин Райт Пен, чието сценично присъствие той описва като “естествено и реалистично”. В нейното изпълнение няма никаква театралност.”
Робин приема роля, която лесно би залитнала в клише, и успява да я превърне в напълно истинска и дори предизвикваща състрадание героиня. “Стар е трудна и опасна личност, но в същото време и трагична.”

Ролята изисква от Робин да се въплъти в героиня напълно противоположна на нейната същност, една възможност, за която тя е изключително благодарна на режисьора. Тя се шегува, че заради ролята за първи път в живота си е носила бели обувки на високи токчета и прилепнали панталони. “Гардероб приличен за лагеруване”.  
Мотивацията на Стар да стане приемна майка на Астрид е напълно финансова, но Робин се опитва да покаже и по-дълбоката мотивация, която е “изкупление”.“По един доста егоистичен начин, това е нейното спасение от греха, от това че е била стиптизьорка и алкохоличка.” Астрид е третото й приемно дете. Когато се обръща към религията, тя вярва че обичта й към хората ще изкупи грешките й и ще изчисти миналото й.

Още преди да поканят Рене Зелуегър за ролята на нежната и доста уязвима Клеър Ричардс, една от приемните майки на Астрид, актрисата вече е фен на книгата. “Рене е изключително земна, качеството което търсехме за героинята й.”- обяснява Козмински.  “Това прави уязвимостта на Клеър почти непредсказуема. Рене се превъплъщава в ролята на една изключително уязвима жена по начин, който избягва показността на тази уязвимост.”
“Клеър въплъщава едновременно слабостта и силата на една жена.” – споделя Зелуегър, което разкрива вътрешния мир на героинята. “Тя е щедра и черпи силите си и самочувствието си от тази щедрост към другите.”
“Съпругът на Клеър не може да оцени тази нейна необходимост да дава на другите, той приема това нейно качество като израз на слабост” – обяснява Зелуегър. “Астрид от друга страна има голяма нужда от това внимание и  тази нежност. Всяка от тях за първи път в живота си изпитва чувството, че е нужна на друг. Това осмисля живота на Клеър, но същевременно създава търкания в отношенията със съпруга й.”  

Несигурните отношения на Астрид с Пол, който подобно на нея е отхвърлен от семейството си, са деликатно вплетени във фабулата на историята. В ролята на Пол се въплъщава Патрик Фюджит, който съвсем наскоро спечели овациите с участието си във филма на Камерън Кроу “Почти известни”. За разлика от Астрид, която е откъсната от майка си, Пол не познава родителска обич и толкова дълго е живял в приемни домове, че е започнал да гледа философски на тези неща.
“Пол е единствения човек в живота на Астрид, който не я съди.” – споделя Козмински. “За разлика от всички други хора в живота й, той не се опитва да я промени или да я съветва. Той споделя своите преживявания съвсем откровено и без да влага емоции.”
За ролята на съпруга на Клеър, Уелс се спира на на Ноа Уайли познат на публиката от дългогодишното си участие в “Спешно отделение”. Но, тъй като не иска да натрапва мнението си на режисьора, той записва името на актьора в списъка и изчаква. Оказва се, че именно него има предвид и Козмински, който само изчаква кастинга за Клеър, “за да е сигурен, че двамата ще представляват правдоподобна двойка – а те наистина са такава.”

Уайли се шегува, че е сграбчил шанса да изиграе Марк, защото “цял живот си мечтаех да изиграя ролята на съпруг, който флиртува с други жени”, роля коренно различна от популярния телевизионен образ на морално отговорен и честен мъж. “Добре е да се покажеш в различна светлина”.
Уайли не само напълно вниква в личността на героя си, той осъзнава истинската причини за решението на семейството да приеме отхвърлено дете. “Марк и Клеър имат трудности в брака си и смятат, че едно дете би променило нещата.” – споделя актьора – “но те не са готови да осиновят дете, така че стават приемни родители на по-голямо дете, за да видят как ще им се отрази това. Нещо като да си купиш кученце. Истината е, че тях ги интересуват капаните на това да бъдеш родител – някой за когото да пазаруваш, когото да обличаш и с когото да си играеш – а не същността на това да бъдеш родител. За съжаление, подобно на другите приемни семейства, и това приема Астрид в дома си, за да разреши своите проблеми, а не да й помогне.”

На снимачната площадка режисьорът не обича репетициите “Когато това е възможно снимам направо, така актьорите успяват да се изявят пред камерата в своята най-добра форма” – обяснява той.  “Някои актьори се представят най-добре в първите дубли на една сцена, когато се вслушват в репликите на другите актьори и аз не обичам да пропилявам тези момент в репетиции. Актьорите в “Белият Олеандър” се представиха блестящо, но това което ме впечатли бе тяхната готовност да работят по този малко необикновен начин.”

Актьорите са впечатлени от техниката на Козмински. “Той има ясна представа какво иска” – споделя Зелуегър. “за това не му е нужен монитор. Няма и превъртане назад. Той наблюдава сцената и ако се е получило казва “Да, това е” и готово. И няма нужда да я гледа отново или да прави 20 допълнителни дубли”.