Аз съм ти, Адриана" скоро в арт кината

03.09.2018 г.
„Аз съм ти, АдрианаСлед като бе прожектиран на "Златна роза" в края на август 2012 година, филмът на Петър Попзлатев "Аз съм ти" получи 6 награди от фестивала и още 3 награди и 8 номинации от Българската филмова академия през 2013 г. По една или друга причина обаче, разпространението му в кината не успя да се реализира - сред прозаичните обстоятелства около отлагането са финансирането на дистрибуцията и спецификата на партньорството със съответните институции, с киносалоните и т.н.

Ето че 6 години по-късно, вече под ново заглавие - "Аз съм ти, Адриана", 119-минутната драма ще може да бъде видяна премиерно на 14 септември 2018 г. от кинозрителите, благодарение на разпространителите от кино-литературен фестивал CineLibri. Участват Жанет Спасова, Ирмена Чичикова, Миляна Ленак, Деян Донков, Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Михаил Билалов, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Богдан Глишев, Жана Стоянович и др., филмът ще се разпространява в арткината в София, Пловдив, Варна и други областни градове.

Едва ли има по-подходящ разпространител на този филм от "Cinelibri", предвид литературната основа на сценария. А тя е солидна – „Аз съм ти, Адриана" черпи вдъхновение от незавършения роман на Димитър Димов „Роман без заглавие" и неговото своеобразно продължение в лицето на „Адриана", книгата на Теодора Димова. Киноразказът е изключително въздействащ и поетичен, което се дължи и на отличната операторска работа на Емил Христов.

От Cinelibri заедно с екипа на филма са стигнали до решение, че „новото" заглавие звучи съвсем естествено и ефектно. От една страна, то подчертава връзката на кинематографичната творба с двата романа, от друга страна насочва вниманието и към тяхната елегантна взаимовръзка.

По думите на Теодора Димова, „Адриана" не дописва и не продължава „Роман без заглавие":
"Категорично искам да кажа, че това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност.

Отдавна зная, че писането не само че не е безобидно, но то е и много опасно занимание. Има моменти, в които е много трудно да се справиш с него, да се изправиш. Например когато разбереш, че героите от една книга са живи същества. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература."
Copyright © 2018 Dir.bg.