Двама на път – интервю: Пол Нюман и Том Ханкс

Пол Нюман и Том Ханкс за първи път си партнират на екрана в “Път към отмъщение” на Сам Мендес

- В сцената, в която свирите заедно на пиано, демонстрирате, че между тези двама мъже действително съществува връзка като между баща и син.

Пол Нюман: Трябваше да бъде ирландски танц, но нито Том, нито аз сме особено умели в това. Попитаха ме дали мога да танцувам и им отговорих така: “Отидете да видите в гардероба на жена ми. Погледнете обувките й и веднага ще разберете дали мога да танцувам или не.” Ето как това, което първоначално трябваше да бъде танц, се превърна в просто и леко упражнение за пиано на два пръста.
Том Ханкс: Това е кинотрик. Вместо да си стоим и да преживяваме емоциите си, както изискваше сцената, ние действахме. Ако трябваше да се използват диалози, за да се представят нашите отношения, щеше да се получи клише. Знаехме, че това е момент, който би могъл да каже много за нашите отношения и за миналото ни.

- Какво е по лесно, да играеш или да режисираш?

П. Н.: :Мисля, че да режисираш е по-лесно, защото си постоянно в движение. Когато играеш, особено при предаване на силна емоция, прекарваш времето си в това да “включваш” и да се “изключваш”. Доста е трудно да излизаш и да влизаш в персонажа. А когато режисирам филм денят минава много по-бързо.
Т. Х.:  Когато поставям винаги имам усещането, че съм единствен пътник в дилижанс понесен от подплашени коне. Постоянно се съмнявам в себе си и опитвам различни неща. Веднъж, докато режисирах епизод от телевизионния сериал “Band of Brothers”, гледах актьорите от другата страна на камерата и си мислех: “Боже, бих искал да съм на тяхно място!” Вместо това трябваше да размишлявам какво ще снимам следващата сутрин и следващия следобед, опитвайки се да подредя нещата така, че да заснема един допълнителен кадър.

- Пол, вие обикновено не ходите на церемониите по връчване на “Оскар”-ите, дори когато сте номиниран. Защо?

(Нюман прави физиономия сякаш е сдъвкал кора от лимон.)

Т. Х.: Мисля, че току-що ви отговори…
П.Н.: Не разбирам какъв е смисилът да се прави състезание между актьорите. Когато имаш чудесен персонаж за изпълнение, със сценарий, в който нещата са казани ясно, всичко, което трябва да направиш е да застанеш пред камерата. В същото време някой друг бачка за лудо с калпав режисьор, но успява въпреки всичко да направи отлична роля. И въз основа на какво обявяват, че единият е по-добър от другия?
Т. Х.: Каквото и да се случи, независимо дали печелиш или губиш, се молиш да не направиш нещо глупаво, което ще те преследва през цялата ти кариера, като да се спънеш, да разкажеш виц, който не е смешен или да се опиташ да останеш сериозен, когато си изцапан с торта. Ако не можеш да понесеш напрежението, не трябва да ходиш.

- Каква е тайната на дългогодишни бракове като вашите?

П. Н.: Никога не знам какво ми слага жена ми в чинията.
Т. Х.: Моята тайна е, че знам, че съм късметлия – но тя би могла да сполучи и по-добре.