Яна Маринова: Въодушевена съм за "Диви и щастливи"

30.06.2019 г. / Нели Делчева
Яна Маринова: Въодушевена съм за "Любовта не е фиксация, а вяра в това, което си!"

Срещам се с Яна Маринова в горещ летен ден. От нея струи енергията на малко момиченце, облечена в тъмносиня плетена рокля на райета и бели кецове. Телефонът ѝ звъни настоятелно и докато започнем интервюто, успява да уговори някои детайли около новия филм, който предстои да излезе наесен. Говори бързо и с тон, който не търпи възражения. Знае какво иска и е решена да го постигне. Правим кратка разходка из историческия център на София, а тя сякаш не стъпва по земята, а лети. И докато си говорим непринудено, едва успявам да вмъкна въпросите си, тъй като иска да ми каже толкова много неща и няма и минутка за губене.

Яна, здравей, в началото на месеца завършиха снимките на "Диви и щастливи". Доволна ли си от резултата?

Много сме доволни. Когато става дума за този филм, не мога да говоря от първо лице, защото "Диви и щастливи" постига този резултат, който ни кара да се чувстваме вдъхновени точно благодарение на екипа - съпродуцента ми Александър Сано, режисьора Мартин Макариев, който също е и продуцент, въобще всички пера, които правят възможно този проект да се случи. Много сме въодушевени, остават и броени дни до завършването на трейлъра.

Изпревари един от въпросите ми. Кога да очакваме трейлъра?

Скоро! Завършваме го, последни кадри. Мартин Макариев и монтажистът Ники Миленов решават какво ще се случи. Естествено, ние, като криейтив - Луиза, Сано и аз, даваме своите идеи, но решаващата дума винаги е на Мартин Макариев.

С Александър Сано вече сте успели да "пласирате" лентата и в чужбина. Как постигнахте този успех?

Успехът е въз основа на високото качество и кинематографичното ниво, защото в чужбина се произвеждат безброй филми, но продукциите, които са с качеството, което познаваме, основно от американското кино, струват много скъпо. В България това е необикновеното, че има много талантливи хора във всички пера на киноиндустрията, които работят за американски, руски, европейски филми, които снимат чуждестранните продукции с големите звезди, и те се съгласиха да бъдат част от екипа на "Диви и щастливи". Така че нивото е абсолютно равно с това на най-добрите западни филми. В същото време това качество по принцип се постига с 20 милиона лева, само че ние го правим с 2,5 млн. лв. - 10 пъти по-малко. В България правим едно чудо. То се случва само благодарение на позитивната енергия, огромния ентусиазъм и страшното вдъхновение на всички, които сме гледали от малки филмите на великите в света.

От колко души се състои целият екип?

90-ина души.

Скоро гледах интервю на Александър Сано и той цитира Чърчил, като каза, че "човек, за да върви нагоре, трябва да се обгражда с хора, които са по-добри от него самия"...

Именно, аз смятам всеки един от екипа за по-добри от мен във всичко.

Явно и ти си вдъхновение за него в този смисъл, след като сте заедно е това приключение.

Сигурно. (Смее се.). В България много често гледаме изкривено на приятелството и партньорството в работата. Все си мислим, че приятелите ни и хората, с които работим, трябва да ни обичат, просто защото ни обичат. Не е така. Това е въпрос на развитие, въпрос на желание - постоянно всеки ден да даваш най-доброто от себе си и да правиш най-доброто, което е възможно, за момента. По този начин вдъхновяваш и други хора. Вярвам, че сме породисти коне, които теглят каретата на Пепеляшка в правилната посока и от една тиква правим карета. Абсолютно не се свеня да го постигна. Успяхме да покажем секвенцията, която заснехме във Варна с цялата подкрепа на общината и всички институции, и тя отиде още "на зелено" на павилиони за филми в Холивуд и Кан. В тези павилиони има много продукции, които сигурно са по-добри, но са толкова скъпи, че нашата прави впечатление, че е високобюджетна, но изпълнена с малко средства. Направихме визитка и както се казва: "По дрехите посрещат, по ума изпращат." По дрехите ни посрещнаха - един от най-големите френски разпространители, ни предложи договор, подписахме го срещу определена финансова подкрепа, но оттук-нататък зависи, когато излезе филма, да се окаже, че ни изпращат по ума.

Кастът ви е страхотен. Много готини млади актьори сте събрали. Как открихте тази млада звезда - Базил Айденбенц? (26-годишния Basil Eidenbenz, Швейцария, бел.ред.)

Мечтаехме си да намерим следващия Брад Пит, преди да са го открили киноакулите. Гледахме го в сериала "Виктория" (HBO), впоследствие го видяхме във "Фаворитката", отделно сега на Острова излиза сериал, в който той е в главната роля, все още не мога да издавам името. Подбрахме най-добрата лондонска кастинг агенция, това пак беше един риск с бюджета ни, но решихме да го направим и избрахме от най-добрите лондонски звезди. Той е швейцарец по произход, баща му е много известен композитор. Базил много хубаво свири на пиано, така че "Диви и щастливи" си има виртуоз. Надяваме се да работим още с него, да правим жанрови, високобюджетни филми.

Той как се сработи с българския екип?

Това е готиното. Просто имаше желание. Този екип това го движи. От самото начало, когато се срещнахме с Борислав Захариев - сценаристът на "Диви и щастливи", беше на 8 март в едно столично заведение, "Привличане" вече беше реализиран. Там сценарият е мой, писала съм 14 драфта, но след това го доразработихме с Борислав Захариев и други сценаристи. С Боби, след "Привличане", знаех, че няма да ми се налага втори път да чупя стена с глава. Той усети идеята, разбра смисъла на това, което искам да направя. В началото, когато казвах за "Привличане", че искам женски филм, всички ми реагираха негативно, но той разбра, че става въпрос за вдъхновение, а не за елементарна сметчица какво ще привлече зрителките в салона.

Всъщност как се роди твоята идея?

Масово получавам писма и във Фейсбук, и на живо ме спират жени по улиците - след "11 А", след "Survivor", след "И аз го мога" - и ми казват, че съм променила живота им с някакво изказване, с някакво интервю, с някаква лична история, която съм разказала, когато съм била на дъното, но съм успяла да изплувам, било със своя помощ или с помощта на хора, от които съм се учила и съм искала да тръгна по стъпките им. В един момент се огледах и всичките истории, които постоянно чувах, бяха, че жените до голяма степен са дърпани от половинките си назад. За една жена от моето поколение - 40-годишните, през нашите 20 години беше нормално за се омъжиш, и всички тези жени, които на по 20 години са се омъжили или са родили деца на половинките си и са учени от бабите си, че всичко остава в семейството, че ти може да носиш торбите, а мъжът ти да ти скача по главата, че ако не те бие, не пие, значи всичко е наред. Исках да изтрия всичко това като съзнание.

Исках да се обърна назад и да кажа на всички жени: "Заслужавате повече, заслужавате най-смелите си мечти и от вас зависи, тук и сега, да бъдете по-добра версия на себе си. Да си кажете: Стига! Оттук-нататък ще изживея мечтите си от времето, когато бях на 15 години. Да се върнете и да поправите грешките си и всички избори, които смятате за грешни." Когато в днешно време правиш правилния избор, това неминуемо рефлектира към характера ти и се отърсваш от комплекси, натрупани преди това и преди всичко даваш пример.

Твоята героиня е носител на промяната. Каква е пресечната ти точка с нея? Тя е теб, ти си нея?

Именно... Както в "Привличане" разказах историята си как исках да стана актриса, но не бях учила за това, бях много популярно лице от медиите, замених проблемите - учителка по танци, която е и учител по история. Винаги в пътя си нагоре съм срещала типичните представители на статуквото, чиито образ изигра Койна Русева в "Привличане" - директорката Великова, която говори с лозунги, както повечето хора. Те казват правилните думи, но никога не спазват собствените си принципи, не спазват собствения си пример. Моят учител по драматургия в САЩ ми казваше: "Пиши за своите проблеми, но твоите проблеми са тези на народа. Разширявай образите и конкретните образи ги давай на нещо, което е по-обединяващо." В случая директор на училище и учителка, която се бори...

За свободата си...

За свободата на правилния избор, а той никога не е да наведеш глава. Не бива да се страхуваш и да взимаш решения въз основа на страх - на това уча и сина ми винаги. Въз основа на нещата, които се случиха в "Привличане", по същия начин в "Диви и щастливи", всичките пъти, когато някой ми е казвал: "Не може!", всичките пъти, когато съм се примирявала с връзка, която не е за мен или с шефка, която ми крещи в слушалката, когато съм водеща на тв предаване, всичките пъти, когато съм казвала: "Не, няма да взема тази роля, защото може и да остана в ефир, обаче няма да се харесвам." Искам да правя това, което ме кара да се гордея със себе си, защото в крайна сметка най-смисленото уважение е себеуважението. Затова героинята ми Боряна, която е проспала някакви моменти, направила е грешни избори, същевременно не се оплаква, живее живот, който я устройва за момента, но един ден просто се събужда и най-готиното е, че се събуждаме да направим нещо диво, подтикнати от любов и няма значение, че това си го направил заради определен мъж. Може той да е пълно л*йно, с извинение, но може това да те подтикне да разбереш, че можеш да пренасочиш тази любов към някой друг, но можеш да го направиш тогава, когато махнеш капаците, когато разбереш, че любовта не е някаква фиксация, а собственото ти усещане и вяра в това, което си спрямо околните.

Най-важното е човек да влага любов във всичко, което прави...

Именно, защото тогава изчезват илюзиите. Много често много ни харесва да сме като някого, имитираме го, но го правим заради егото, а когато обичаш, ти не искаш, а по-скоро даваш. Когато се раздаваш, неминуемо започваш да забравяш за фиксациите, илюзиите и болните си амбиции. Когато се движиш, това те прави по-истински. Това може да е умът. Да вземем Стивън Хокинг, при него мозъкът му до такава степен се е разширил, че е компенсирал до някаква степен липсата на физическото движение. За мен физическото движение все още е двигателят, аз съм на това по-ниско ниво, на което от чистата динамика идва и въодушевлението. (Смее се.).

В този ред на мисли - как поддържаш форма?

Честно казано, не е само спортът. По-скоро е това въодушевление, понякога се усещам, че не просто вървя по улицата, а тичам или подскачам. Това цял живот ми е помагало. Аз съм страшен чревоугодник, а понякога изглеждам като Гаврош, сякаш не съм се хранила 15 дни. Мозъкът ми хаби страшно много. Аз съм този типаж. Приятно ми е да се събирам с хора, при които движението може да е в друг смисъл, но са в симбиоза с моето движение, за да теглим заедно каретата-тиква в правилната посока и тя да разцъфне в един момент. Това винаги е бил моят двигател. Както Грозното патенце на Андерсен, така и Пепеляшка - всички тези моменти, в които ти си сам с природата, по улиците няма да те забележат, или си подритваш камъчета, или си седнала на пейка и си се разплакала, или стоиш пред някоя витрина страшно гладна и нямаш и 5 стотинки в джоба си, за да се нахраниш, обаче всичко това минава. Спомням си, че когато се разревах на майка ми първия път, докато ѝ разказвах, че когато съм се прибирах след тренировка страшно гладна, в автобуса имаше забравена кутия от "Златна есен" и съм я отворих с надеждата, че вътре ще има поне една бисквита, а тя е беше празна, тогава ми би два шамара и ми каза: "Да се сещаш за всички моменти, в които ти е трудно, за какво си се оплаквала сега!" (Смее се.).

Малко повече надежда, повече въодушевление и никакви решения, взети на основата на страх. Достатъчно е, че страхът е този, който те пази да не те блъсне кола, да не скачаш от високо, освен ако не си с бънджи, или когато дойдат депресиите - страхът да не ти стане нещо, те кара да се издърпаш, страхът детето ти да не остане без родител. Но страхът не може да обуславя.

Каква е твоята формула да се справяш с цялото това напрежение, защото ежедневието ти е доста ангажирано?

Много музика, много филми - обичам историите, те ме вдъхновяват, защото имат начало, среда и край. Едно време денонощно четях, сега денонощно слушам книги, по този начин си развивам и английския език. Историите, колкото и да са различни, те се повтарят. Винаги има някой, на когото му е много трудно и решава да се спаси или такъв, който не го решава и умира или живее живот, който не харесва.

Като емблематичното начало на "Ана Каренина" - "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему"...

Абсолютно. Дори "Ана Каренина", която ме разтърси преди 20 години, сега като я четох и си казах: "Не може да си толкова зле!" В смисъл - направи нещо!

О, времена, о, нрави...

Точно. Историите, постоянното четене на всичко и гледане на всичко те карат да се вдъхновяваш и да се променяш с времето и да не забравяме възможностите, които предлага тази информационна революция. Ако едно време наравно с Моцарт е имало други 20 деца, които не са могли да отидат в кралския двор, за да покажат още на 4 години, че могат да изсвирят симфония, в днешно време, ако си достатъчно добър и не е някаква болна амбиция или илюзия, ти трябват 1000 долара и собствения ти талант - заснемаш се, boost-ваш го, за да стигне до 10 000 души и оттам нататък, ако не стане лавинообразно, просто не си толкова добър. Така че никой не може да ми обясни в днешно време: "Ама не са ме забелязали, някой не ми е дал". Всичко можеш да направиш.

За мен има два типа хора и в момента говоря само за единия. Другия изобщо не го закачам, защото мога да го нарека избор на природата. Единият тип са тези, които се раждат с преброени дни - тези, които каквото и да направят, просто ще умрат. Останалите, които имат дни и които се чудят как да ги съсипят и отровят, не ме интересуват. "Всичко, което ни се случва или сме го заслужили, или сме позволили да се случи." Знам, че говоря постоянно с цитати, но това е защото много чета и постоянно запомням фрази, които са много добри.

Иска ми се да се върнем малко към филма. Коя ти е любимата сцена от "Диви и щастливи"?

Много са, не е една. Освен това не съм гледала филма. За разлика от "Привличане", сега, като продуцент, много малко работих със заснетия материал, докато снимахме. Оставих тези моменти да си бъда актриса, да си мисля за ролята и се чувствах много добре. За пръв път спях между снимките. Събуждах се в супер настроение. Бяхме много добре подготвени. "Ако се провалиш в планирането, планираш да се провалиш" - този път смея да твърдя, че в абсолютно нищо не се провалихме. В "Привличане" не беше толкова силно продуцентското ядро. Имахме и много късмет, имаше и тежки моменти, но като цяло всичко се получи перфектно. Имаше ситуации, в които се чувствах вдъхновена, точно като Боряна. И тъй като героинята ми има много невъздържан език и се усещах как като нея изпускам някои "къдрави изречения" (смее се). Чувствах се много добре и това усещане още е част от мен. Имам чувството, че целият филм ще ми остане като една сцена доживот. На премиерата на "Привличане" ми падна камък от сърцето, дори не можах да се зарадвам.

Предполагам, че цялото това напрежение си е казало думата.

Като продуценти имахме много пропуски и всеки ден си ги записвах, което после много ми помогна. Обсъждахме го, защото екипът остана същият, макар че някои хора, които не бяха с тази енергия и не носеха този див и щастлив ентусиазъм, отпаднаха.

А как измислихте заглавието на филма?

Луиза (Григорова) го "роди". То беше "Диви", обаче тя в един момент го предложи. И си спомням как хора около мен, на чиято преценка вярвам, ми казаха: "О, "Диви" е по-хубаво, недей да се доверяваш и аз им казах: Знаете ли какво?! Оттук нататък вие ще слушате нас!" Защото "Диви и щастливи" зареди енергията на филма. Специално много известните актьори, които ще видим и в трейлъра, с т.нар. пистолетни роли, които преобръщат сюжета на филма, се появяват за кратко, благодарна съм им, защото казаха: "Вие като някакви волове теглите и орете и дълбаете и ние да не дойдем да ви ударим едно рамо?! Ама разбира се, че ще дойдем!" Без тях изобщо нямаше да е същият обликът на филма. Нямаше да го има усещането за позитивната енергия, която те облива - ако си в добро настроение да искаш да се присъединиш, ако си в лошо - да си кажеш: "Хайде, и на мен да ми потече диво и щастливо животът, да се освободя."

По принцип това е филм за свободата и в никакъв случай не е само купон. Нашите героини преминават през много перипетии. Това са две домакини, които накрая са много готини жени.

Излизат от зоната си на комфорт, за да направят нещо с живота си...

Животът започва тогава, когато излезеш от зоната си на комфорт, когато ти се случва нещо, което кара дъхът ти да спре. Ще има много каскади. Това е много здраво звено във филма, защото международният ни разпространител поиска да изпълним плана - да влезем в рамката за ексън комедия, така че каскадите са спиращи дъха, но не са те филмът. Тези две жени попадат в такива безумни ситуации, че в един момент те самите се чудят как се случва това. Героините ни като малки са сестрата на Луиза Гиргорова - Кристина Ангелова, която се справи блестящо на кастинга и разби всички, и Виктория Върбанова, която влиза в ролята на Мила като малка.

Ще ни разкажеш ли някоя смешна история от снимките?

Много са. Понеже двете героини постоянно се дегизират, много забавно беше, когато отидем на снимките винаги се поздравяваме всички, 90 души, които се разжужават и когато излезехме от гримьорните и тръгвахме към сета никой не ни се усмихваше, никой не ни казваше "здрасти" и се чудехме какво става, а просто никой не ни разпознава. (Смее се.).

Имаше много забавни снимки от във Фейсбук и Инстаграм, където сте накъдрени, с очила...

О, ще видите още много, когато излезе трейлърът. Промотираме поп стила: не да изглеждаш като фолк певица или кифла в розово, а дори да отидеш на купон, да се погрижиш да изглеждаш различно - да сложиш костюм. Промотираме това, което винаги е било готино в цял свят. Може ли Оливия Нютън Джон и Джон Траволта да останат забравени?! Няма как! Това е нещо, което дори в момента да е атрактивно и модерно, остава класика, просто защото е готино. Ще минаваме през различни ери на визиите.

А кога е премиерата?

На 29 ноември в кината, но тъй като сме благодарни на всички общини, които ни оказаха безценна подкрепа - защото този филм го правим без лев държавни средства, това е независимо кино, - организираме турне с предварителни премиерни прожекции с всички актьори. Това, което получихме от Община Варна, Община Русе, Столична община, Община Велико Търново като локации, възможности да отидем да снимаме, да затворят градовете, да отцепят улици, да ни съдействат с полиция и ресурси - това беше безценно.

Защото този филм ще покаже най-красивия облик на България. Отделно Исторически парк, който е една огромна възстановка на българските царства, на българските традиции, е една от локациите, която прави филма незабравим. Благодарим! Защото един такъв road movie, какъвто е "Диви и щастливи", трябва да се случва по-най-хубавите места.

Искаш ли да ни издадеш по какви нови проекти работиш?

Сега акцентът ми е "Диви и щастливи"! (Смее се.). Играем с варненския театър "Изборът на Марта" и със същият режисьор Георги Михалков и Свежен Младенов завършваме репетициите на нова пиеса, но тя ще е наесен. Казва "Любовни писма". Много съм щастлива, че за пръв път бях поканена на Аскеерите. "Изборът на Марта" не беше от номинираните представления, но беше от обсъжданите, което за мен е нещо голямо, за пръв път ми се случва и много ми хареса тазгодишната церемония. Ще видим с кой театър ще реализираме новото представление. Със Свежен Младенов имам много дълга среща - той е първият ми екранен партньор в тв сериала "Хотел България" (2004 г.), когато за пръв път получих роля в български филм. Винаги сме били приятели, винаги сме си разменяли писма - не любовни (смее се), така че сега много се радвам за "Любовни писма".

Наскоро приключи конкурсът на Dir.bg "Най-красива абитуриентка". Иска ми се да отправиш някакво послание към тези млади жени, които тепърва навлизат в живота.

Провалът е опция, но страхът - не. Бъдете свободни! Вярвайте в мечтите си. Мечтайте смело и не се отказвайте до последно. Много често най-трудните метри са 10-те до върха. Само с труд, с ум и смелост можеш да направиш нещо голямо в живота си, останалото е живуркане.
Copyright © 2020 Dir.bg.