За продукцията и екипа на "Джуманджи"

За продукцията и екипа на По време на снимки, особено ако се работи над филм натъпкан със специални ефекти, най-продължително време на площадката прекарват актьорите. Робин Уилямс, Бони Хънт, Кирстен Дънст и Брадли Пиърс прекарват стотици часове обливани с изкуствен дъжд или газещи в блатата на изкуствено създадената джунгла, заобиколени от група крокодили.
"Робин непрекъснато киснеше във водата"- си спомня Джо Джонстън. "Имах впечатлението, че му е по-добре във водата, отколкото на суха повърхност. Той е забелижителен със своята работоспособност и с умението си да подържа духа на останалите в трудните моменти."
Джуманджи е поредица от предизвикателства за Уилямс с всеки изминат ден. "Нищо не бе наистина трудно за мен,"- казва той- "Забавлението не беше за изпускане. Във всяка сцена има ефекти, които изискват различни реакции от актьорите. Удивително е, дори когато изсипват няколкостотин литра вода върху теб, а ти невинно си застанал в подножието на стълбите в къщи. Имаше моменти на удоволствия, но и такива, в които трябва да си максимално концентриран, защото можеш да се нараниш."
Една от опасните сцени, изиграна от самия Робин Уилямс е язденето на огромен крокодил, който беснее във водите на мътно блато. Разбира се, съществото е изкуствено, но компютърната програма и механичните елементи, които задвижват крокодила, го правят доста енергичен. Уилямс се справя блестящо, като успява да превърне сцената в перфектен комичен етюд.
"Беше почти като механичните скачащи бикове в увеселителните паркове. С тази разлика, че зъбите в устата му бяха много и доста остри."- казва кукловодът Том Удръф Младши- "Бяхме го подготвили за каскадьор, но Робин дойде на площадката и каза, че иска да се пробва сам. Програмата на движенията на крокодила не можеше да бъде изчислена предварително. Рискът си беше голям. Ако Робин бе паднал в устата на чудовището, можеше сериозно да се нарани."
Всъщност епизодът е следният: героят на Уилямс се гмурва във водата и оттам скача на гърба на крокодила, като се опитва да го задържи да не напада останалите герои. Актьорът прави няколко дубъла, всеки един по смешен от предишния.
Целият екип прекарва няколко дни в резервоар, където е създадено блатото и островчетата от торф. Непрекъснато се сипе изкуствен дъжд, а за да могат актьорите да работят максимално дълго, водата се загрява до температура около 30 градуса по Целзий. Бони Хънт си спомня- "Бях принудена дори да правя аеробика в паузите между дублите потънала до коленете във водата, но понеже и половината екип бе в същото положение се чувствахме много уютно, като семейство водни жаби радващи се на летния дъжд."
Двамата най-млади членове на "семейството": 12 годишните Кирстен Дънст и Брадли Пиърс и преди са се снимали, но едва ли нещо може да се сравни със снимките на сложно от техническа гледна точка произведение. Трябва да се отбележи, че Дънст е завършила два филма точно преди Джуманджи: “Интервю с вампир” и “Малки жени”, но актьорския и хъс изненадва всички.
"Кирстен е малко чудо,"- казва Джо Джонстън- "Работил съм много с деца-актьори, но трябва да призная, че те рядко са толкова отдадени на работата. Тя притежава точна интуиция за героинята си. Винаги знаеше, какво точно да направи."
Въпреки, че повечето от специалните ефекти не изискват пряко участие на актьорите, в някои се налага участието на децата. Героинята на Кирстен е хваната от пипалата на хищно цвете, а след това е тероризирана от гигантски паяци, докато героят на Брадли бавно се превръща в бабуин. "Мразя паяците"- казва Дънст- "А пък и тези във филма са големи и с отвратителни космати крака. Беше гадничко. Но Брадли трябваше да се превърне в маймуна, така, че аз се отървах леко."
Големият въпрос около екранната адаптация на Джуманджи всъщност е как всички диви същества от фантастичния свят на древната игра ще застанат пред камерата. Истинските животни винаги са се държали малко или повече непредсказуемо пред обектива на камерата. Част от отговора се крие в друг голям хит - "Джурасик парк", където динозаврите се появиха на бял свят благодарение на напредъка на компютърните технологии.
Индъстриал лайт енд меджик (ИЛМ), които създадоха динозаврите бяха готови да опитат с животни, които имат козина и разноцветна окраска, каквато липсваше при древните влечуги. Предизвикателството определено си заслужава. Режисьорът Джо Джонстън (носител на “Оскар” за специални ефекти в екипа на създателите им към филма "Похитители на изгубения кивот") създава екип от специалисти, които си сътрудничат с двама майстори на илюзията от ИЛМ - склупторите Стивън Прайс и Кен Ралстън. За аниматронните и механично управлявани същества, създателите на филма се обръщат към Amalgamated Dynamics, Inc. (АДИ) ръководени от Том Удръф и Алек Гилис.
"Да работиш с нови компютърно генерирани изображения опростява целия алгоритъм на действие,"- казва режисьорът Джонстън- "Нямаше никакъв "син екран" с който да се занимаваме. Снимахме всичко отведнъж, като всеки поемаше своята част от работата. Резултатът бе, че успяхме да намалим продукционният период. За да се изясни още в самото начало, къде ще има нужда от компютърна анимация се провеждат поредица от консултации, на които се разделя компютърната работа от специалните фекти, осъществими на самата работна площадка. "Най-общо казано имаше неща, за които бе най-добре да се погрижат компютрите, и такива, които можеха да се изпълнят на място."- казва изпълнителният продуцент Лари Франко- "Също така, компютърните кадри са значително по-скъпи и изискват голямо предварително планиране. Например за нас бе много по-удобно да имаме истински рушащи се стени и книги, които изхвърчат от библиотеката, докато из нея беснее носорог. Ако всичко трябваше да се анимира, би било много по-сложно. Още повече, съчетанието от компютър и реалност се възприема по-добре от аудиторията."
Може би най-заплетената задача за софтуеърните спецове от ИЛМ е да създадат животинска козина, която да изглежда реално на екрана. Преди Джуманджи, компютърните същества са или с рязко очертани силуети или са с гладки повърхности. Така разработената технология работеше добре при "Джурасик парк", но когато ти трябва анимиран лъв с буйно вееща се грива или космат бабуин, положението е съвсем различно. "Работата по "фризурата" на животните извършена от ИЛМ бе направо страхотна,"- казва Лари Франко- "Когато започнахме работа нищо не беше перфектно, май само маймуните изглеждаха добре, тези с къс косъм искам да кажа. Най трудно бе с лъва. Стигна се до решението да използваме аниматронно задвижвано същество и където се наложи допълнително одухотворено с компютър." Проблемът с животните е в това, че всеки знае как изглежда лъв или носорог. Не е като отдавна изчезнал динозавър, който всички са виждали само на картинка. Но след цялата конструкторска работа върху Джуманджи резултатът е впечатляващ. Животните, които ще видите в Джуманджи не са съвсем като истинските им събратя. Те са по-големи, по-заплашителни, имат малко по-различен стил на поведение. А това е резултат, на древната игра, в която всичко изглежда познато, но не е.
Copyright © 2024 Dir.bg.