Обявиха международното жури на 24-тия София Филм Фест

13.02.2020 г.
Обявиха международното жури на 24-тия София Филм ФестЗвездната петорка стои общо зад 3 награди и 10 номинации за Оскар, „Златна палма“ от Кан, „Златна мечка“ от Берлин, „Златен лъв“ от Венеция и още многобройни фестивални отличия.

Председател на журито е роденият във Великобритания режисьор Питър Уебър (Peter Webber), който има 18 заглавия във филмографията си, част от които са документални и телевизионни продукции.

Световна известност му носи „Момичето с перлената обица“ (2003), пълнометражният дебют на Уебър, получил десетки награди и номинации, между които 3 номинации за „Оскар“, 2 номинации за „Златен глобус“, 10 номинации за наградите БАФТА и др. Скарлет Йохансон и Колин Фърт създават изключителни образи, а невероятната атмосфера на времето, конструирана от творческия екип на филма, доказва майсторски усет към детайлите и впечатляващо внимание към воденето на разказа. Впоследствие Питър Уебър снима „Hannibal Rising“ (2007) по един от романите на Томас Харис за Ханибал Лектър, както и „Emperor“ (2012), посветен на събития от Втората световна война. Сред най-новите продукции на Уебър са телевизионната поредица „Kingdoms of Fire“ (2019) за Netflix, с която зрителите се връщат в миналото, когато Османската империя се стреми да завоюва Кайро, както и документалният филм „Inna de Yard“ ("Ина де Ярд", 2019), своеобразен портрет на пионерите на реге музиката в Ямайка, който публиката на 24-тия София Филм Фест ще има възможност да види, представен лично от неговия режисьор.  



Продуцентът на „Рома“, един от най-награждаваните филми за 2019 година - Николас Селис (Nicolás Celis), е основател на независимата мексиканска продуцентска компания Pimienta Films.

Известен е с това, че стои зад оригинални проекти с високо художествено съдържание и мощно въздействие. В международен план е ценен за работата си с режисьори със солидна творческа кариера. През 2014 година "Pimienta Films" печели признание от „Variety“ като  една от трите най-добри продуцентски компании в Мексико, а „The Hollywood Reporter“ обръща внимание на факта, че Николас Селис е талант, който трябва да се следи. Сред филмите, на които е продуцент, са „Heli“ (2013) на Амат Ескаланте, получил наградата за най-добър режисьор в Кан; „Рома“ на Алфонсо Куарон с над 200 награди от цял свят, в това число „Златен лъв“ за най-добър игрален филм на кинофестивала във Венеция, четири награди BAFTA, десет награди „Ариел“, два „Златни глобуса“ и три награди „Оскар“. Николас Селис работи също с международно признати творци като Татяна Уесо - първата жена, отличена с награда „Ариел“ за най-добър режисьор за „Буря“ (2016), както и със създателите на многократния призьор „Прелетни птици“ (2018) Сиро Гера и Кристина Гайего.



Ирмена Чичикова е българският представител в международното жури.

Млада, красива и талантлива, тя е понесла голяма част от драмата в българското кино. Познаваме я като Юра и Адриана в „Аз съм ти, Адриана“ (2012) на Петър Попзлатев, Боряна във „Виктория“ (2014) на Майя Виткова, Кристин в „8 минути и 19 секунди” (2018) в частта на Теодор Ушев. Тя е Мона в „Не ме докосвай“ на Адина Пинтилие – филм, участието в който й донесе наградата „Златна мечка“ за 2019 година в Берлин. Най-новите й две роли са на Диана в „Писма от Антарктида“ (2019) на Станислав Дончев и Краси в „Доза щастие“ (2019) на Яна Титова. Актьорството е нещо, към което се стреми от ученичка в пловдивската Френска гимназия. През 2008 година тя завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев и започва пътят й към сърцата на зрителите.



Луис Миняро (Lluís Miñarro) основава на 18 години „Cine Club Arts” в родния си град Барселона.

Работи като писател, водещ и филмов критик и е известен като продуцент на независими филми, сред които са носителят на „Златна палма“ от Кан 2010 „Чичо Буунме си спомня своите няколко живота” на тайландския режисьор Апичатпон Вирасетакул, награждаваният в Ротердам „Finisterrae” (2010) на режисьора Серхио Кабайеро, както и филми на Маноел де Оливейра и Лисандро Алонсо. Ретроспективи на Миняро са представяни в Париж, Кали (Колумбия), Монтевидео (Уругвай) и Танжер (Мароко). През 2010 година той получава отличието „Ciutat de Barcelona“ за своя принос към изкуствата. След няколко документални филма, Миняро прави своя режисьорски игрален дебют „Падаща звезда” („Stella cadente“), който беше представен от своя автор пред публиката на София Филм Фест 2014. В програмата на 24-тия София Филм Фест Луис Миняро ще представи лично своя най-нов филм „Не ме обичай“ („Love Me Not / No m'estimis“), на който е и продуцент и чиято премиера беше на филмовия фестивал в Ротердам през януари 2019 година.



Независимият американски продуцент Джим Старк (Jim Stark) е добър приятел на София Филм Фест.

Публиката у нас го познава като продуцент на ранните филми на Джим Джармъш – той стои зад „Извън закона“ (1986), „Мистериозният влак“ (1989), „Нощ над земята“ (1991) и „Кафе и цигари“ (2003). Но освен тази неоспорима титла, към продуцентската му работа се включват и не по-малко значимите за американското независимо кино „The Living End“ (1992) и „Обреченото поколение“ (1995), режисирани от Грег Араки – два знакови пътни филма за цялото "поколение X"; успешният „Фактотум“ (2005) на Бент Хамер; исландските „Cold Fever“ (1995) на Фридрик Тор Фридриксон и „Country Wedding“ (2008) на Валдис Оскарсдотир, както и два от независимите фаворити на Сънданс - „Color of a Brisk and Leaping Day“ (1996) на Кристофър Мънч и „Homework“ (2004) на Кавин Ешър Грийн. Биографията му на продуцент включва и сръбските „Ljubav“ ("Любов", 2005) на Владан Николич и „Tamo i ovde“ ("Тук и там", 2009) на Дарко Лунгулов. През 2009 г. се запознава с унгареца Саболч Хайду и се съгласява да продуцира неговата доста щура и противоречива история „Мираж“ (2014), филм за унгарско-словашкия запад, който Хайду и Старк решават да направят като класически уестърн, като Старк става и съавтор на сценария, показан с успех на фестивала в Торонто през 2014 година. В последните няколко години Джим Старк работи като ко-продуцент в много филми като „Фокстрот“ (2017) на израелеца Самуел Маоз, удостоен със Сребърен лъв на фестивала във Венеция, „Nuestro tiempo“ (2018) на мексиканеца Карлос Рейгадас и „Свирукащите“ ("La Gomera" / "The Whistlers", 2019) на румънеца Корнелиу Порумбою, номиниран за „Златна палма“ в Кан, който ще гледаме през март в София.



Ето и 12-те конкурсни филма - дебютни или втори филми на режисьори. Голямата награда е „София – Град на киното“, осигурена от Столична община и ще се връчи на 20 март 2020 г.

* „18% сиво“ - филм на Виктор Чучков-син (втора творба на режисьора след „TILT“ (2011).
Копродукция между България, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия.

* „Как да имитираш война“ (Великобритания, 2019) - Рудолф Херцог.

* „Клео“ (Белгия, 2019) - филм на дебютиращата режисьорка Ева Куул

* „Обикновен човек“ (Гърция, 2020) - Тасос Геракинис.

*„Прати ме в облаците“ (Китай, 2019) - дебют на писателката и режисьор Конкон Тен.

* „Пустош“ (Турция, 2019) - Али Йозел

* „Риба, плуваща по гръб“ (Германия, Китай, 2019) - на българската режисьорка Елица Петкова

* „Родина“ (Литва, Латвия, Германия, Гърция, 2019) - Томас Венгрис

* „Сестра“ - втори филм на Светла Цоцоркова (след „Жажда“)

* „Среднощно” (Великобритания, 2019) - пълнометражен дебют на Натали Бианкери.

* „Тези, които останаха“ (Унгария, 2019) - втори игрален филм на Барнабаш Тот.

* „Ялда, нощ за прошка” (Иран, Франция, Германия, Швейцария, Люксембург, 2019) - Масуд Бакши.
Copyright © 2020 Dir.bg.