Проектът "Две димящи дула"

Проектът Продуцентът Матю Вон започва да търси нов проект, върху който да работи веднага след като на екран излиза през 1994 г. първият му филм, наречен “The Innocent Sleep” (1995, реж. Скот Мичъл). Сценарият на “Две димящи дула” му е даден от общ приятел - негов и на писителя-режисьор Гай Ричи. Матю Вон казва: “Взех сценария за филма една сутрин към един часа с намерението да му хвърля един поглед десетина минути преди да си легна. Цялата работа приключи с това, че го изчетох до края и едва дочаках сутринта, за да поговоря с Гай.” По това време Вон не резполага с целия сценарий, така че на Ричи му се налага да го довърши до край, като различните роли се разиграват първо по телефона. “Чувствувах се като в примка - сценарият беше толкова пълнокръвен и оригинален. Беше все едно да шофираш по ръба. Почти бяхме взели и решението да го наречем “Както дойде”. Филмът започва със суетене и много шум, които постепенно се превръщат в забавление. Като в резултат на всичко това се появява голямо объркване.” Въпреки, че това е първият игрален филм на Ричи, приключеният малко преди това късометражен филм “Труден случай” е толкова впечатляващ, че му гарантира интереса не само от страна на хората, които биха били готови да застанат зад един нов проект с финансова подкрепа, но не срещат трудности и при убеждаването на Стинг да приеме ролята на Джей Ди. “След като гледах късометражния филм на Гай, бях наистина впечатлен от ускорението, от енергията в него. Начинът, по който той бе успял да поддържа в известни граници едновременно насилие и напрегнато действие, ми допаднаха. Не харесвам и не мога да оправдая безпричинната жестокост. Смятам, че има някъква тръпка в това да се предугажда какво може да се случи - не е необходимо предварително да се види.” Декстър Флечър се чувствува привлечен от този проект, защото “Гай, бе написал сценарий, без да се опитва да раздава присъди. В него има действие, има и известна доза насилие, но всичко е поднесено отчасти с хумор. Подобен вид персонажи са добре познати на Ричи, познат му е начинът по който тези хора се отнасят към живота. Онова, което ще бъде притегателен център за публиката на филма е фактът, че хората ще видят една добра комедия на характерите. Зрителите ще разпознаят в отделни сцени смеховорни ситуации, възможни във всекидневния живот - такива ситуации, които няма да им бъдат чужди.” За Ричи от особена важност е внимателният подбор на подходящи актьори за всяка от ролите: “Изборът на актьорите сякаш продължи вечно. Прослушахме стотици хора. Но аз вече бях взел решение. Всичко щеще да продължи дотогава, докато не открием верните хора.” Цялата процедура по прослушването води до ангажиране на неколцина оригинални типажа, които внасят във филма търсения зловещ привкус. Ричи преглежда също и списък с имена на знаменитости, за да открие някои от своите герои. Така е ангажиран футболистът Вини Джоунс, който по-късно се превръща в идеалния събирач на дългове Големия Крис. Ричи споделя: “Изобщо не съм се колебал дали да ангажирам или да не ангажирам Вини - винаги съм имал невероятно доверие в способностите му като актьор.”
Камерите се завъртат на 06. 11. 97. в спортния комплекс по бокс “Рептън” - място, което е било редовно посещавано от знаменития Крей Туинс. Първата заснета сцена представлява партия игра на карти между Еди и Хачет Хари. Тази игра определя границите на всичко, което ще последва по-късно в този гангстерски свят. По-голямата част от снимките са направени в Ийст Енд, Лондон. Заснети са сцени и в Брик Лейн - хората с удоволствие гледат непрестанното действие и кино-екипа, който тича напред-назад. Забавляват се с отскачането им до близкия денонощен магазин, откъдето те си взимат чаши горещ чай и сандвичи с осолено говеждо. Сгради, принадлежали някога на правителството - така наречените “Бетнъл Грийнтаун Хол”, претърпяват радикални промени, а едно от помещенията е превърнато в място, където Хачет Хари взима най-важните решения относно това как да ръководи своята империя. Неколцина от актьорския екип са израснали и работили в тази част на Ийст Енд, Лондон, а това им дава предимството да се почувствуват напълно комфортно в тази вече добре позната им среда. Сценографът Йън Андрюс е човека, отговорен за декорите - за тяхната автентичност. Той работи в тясно сътрудничество с Ричи през подготвителния етап на снимките, стараейки се да направи всичко, на което е способен, така че идеите на режисьора да придобият напълно реални очертания. Усещането, което много от местата за снимки носят, е свързано с нещо безплътно, неуловимо. Вдъхновението за тях идва от снимки, направени в Сохо. В кадър се появяват неонови надписи “Момичета, момичета, момичета ”, които като след магия изникват от двете страни на реномирани магазини и бизнес-центрове. Един празен склад придобива доста нелегален, мистичен вид, когато го превръщат в добре оборудвана фабрика за марихуана, а пред очите ни изникват растения високи около два метра, устремили се към тавана. Ричи е известен като режисьор, който взема някои от решенията си в по време на работния процес. Всеки момент той е готов е да приложи идеи, подадени му от актьорския състав и останалите от екипа.
Copyright © 2021 Dir.bg.