“Соларис” е един филм мистерия

Режисьорът Стивън Содърбърг разхожда камерата си и своя приятел Джордж Клуни в една космическа станция, където се случват множество странни неща.

Между научната фантастика и метафизичната замечтаност, “Соларис” е един филм мистерия.

Стивън Содърбърг не бездейства. За една година режисира три филма, които изобщо не си приличат: “Бандата на Оушън”, “Full Frontal” и “Соларис”.

Последният е адаптация на едноименния роман на Станислав Лем, вече екранизиран през 1972г. от Андрей Тарковски. Филмът на Содърбърг не прилича по нищо на днешната американска продукция.

С историята на Крис Клайн, психиатър изпратен на мисия в космоса, който се сблъсква с вътрешни демони, Содърбърг не прави традиционен фантастичен опус, а си позволява един съзерцателно метафизичен поглед, който припомня страстта му към нестандартните проекти и европейското авангардно кино в стил Антониони и Ален Рене.

“Моят филм говори за призраците, които живеят у всеки от нас – разсъждава Содърбърг. - Мисля, че съществуването ни се определя от два принципа.

Първият е, че никога не можем напълно да разберем Другия. Дори когато споделяте интимното пространство на някого, това, което мислите, че знаете за него много често е чиста проекция на собствения ви опит.

Това всъщност ни е известно, но правим всичко възможно да го забравим. Защото трябва да живеем. Вторият принцип е, че всички ще умрем един ден. Да знаеш това разбира се не е утешение… Смесването на тези два принципа много ме привлича като тема на изследване в контекста на един филм.

Какво се случва в двойката, когато единият от двамата изчезне? Как покойникът продължава да живее в паметта на този, който остава? Научната фантастика е превъзходен терен за разгръщането на тези теми.

По принцип не се интересувам особено от типа фантастично кино, което се снима днес в Холивуд, с всичкия излишък от специални ефекти. Предпочитам това от 40-те и 50-те години на ХХ век, когато идеологическият и тематичният аспекти бяха по-важни от зрелищността.

Материалът на “Соларис” се оказа идеален за мен: една от основните теми на филма е паметта, нещо което винаги много ме е привличало. Опитах се да запазя енигматичния характер на историята и да не предлагам готови отговори. Същевременно беше необходимо да се поддържа привидно единство в историята, за да се задържи зрителският интерес.

Но задължително трябваше да останат и мрачни зони, за да може всеки да бъде индивидуално развълнуван на база собствения си опит. Съществува съществена разлика между това да покажеш и да обясниш.

Аз не съм се стремил да обяснявам, което е необичайно в контекста на американското кино. Филмът не е създаден да носи незабавно удовлетворение.

Надявам се, че той ще продължи да живее в съзнанието на зрителя и след прожекцията.”

Нет Фокус