Рап-кино в “8-ма миля”

Време е за шоу! Да! Време е за шоу! Хайде сега си го повторете в рап-ритъм. Ослушайте се… Не е нужно да си представяте за какво става въпрос, просто последвайте Еминем в посока “8-ма миля”.
Новият филм на Къртис Хенсън е доказателство, че не е необходимо да харесваш един изпълнител или неговата музика, за да ти бъде интересна историята на живота му. “8-ма миля” става дори за онези, които не обичат да слушат рап, защото това е преди всичко кино.

Историята е семпла, актьорите са добри, има и музика – какво повече му трябва на изтощения от авангардизъм съвременен зрител!
Джими Смит е рапър, който се бори за правото на белите момчета да бъдат равнопоставени в петолинието на една традиционно “черна” музика. Винаги е любопитно да наблюдаваш дискриминация с обратен знак, защото, ако някой си мисли, че чернокожите са оперирани от расизъм, дълбоко се лъже.

Но филмът е повече от социална фреска на съвременна Америка. Не само заради заредения с мрачен хумор текст на рап-тирадите, но и заради драматичната окраска на отношенията майка-син. Ким Бейсингър в ролята на “белия боклук” Стефани е истински пример за майка, която ти се иска да мразиш. На този фон умереността и удивителната семейна отговорност, която проявява героят на Еминем допринасят значително за разнообразяване на персонажа на “бедното малко момче, което става звезда”.

В същата посока отиват и отношенията му с нахаканата Алекс – момиче, което знае какво иска да постигне в живота и не се притеснява от средствата, които трябва да използва. Актрисата Британи Мърфи (жертвата, която се правеше на психо в “Нито дума”) е абсолютно перфектна в ролята на Алекс и чудесно завършва мрачното женско присъствие в света на Джими Смит.
Мястото наречено “8-ма миля” е “последната дупка на кавала” – нещо като гето, където умират мечтите.

Но не всички мечти. “8-ма миля” е филм за онези от тях, които оцеляват. С рап или без рап. Защото доброто кино надживява музикалните моди. Ако пък това е любимата ви музика идете да видите как пъргавия ум ражда хапливи рими на място, а после отворете някоя Шекспирова комедия, за да продължите забавлението с каламбури.