“Фрида” е чудесен филм

“Фрида” е чудесен филм, който отдава визуална почит на живота и изкуството на мексиканската художничка Фрида Кало. Режисьорката Джули Теймор е завладяна от биографията на тази изключителна жена, чиято популярност като творец непрекъснато нараства през последните десетина години. Изкуство на Кало надхвърля простата проекция на страданието й. Тя е художник и муза едновременно, рисувайки себе си, без да спести нищо от интимните си сътресения и болката на своето тяло, което е в центъра на творчеството й.

Филмът следва живота на Фрида Кало в хронологичен ред, от безгрижната й младост до катастрофата с трамвая, която променя живота й и я оставя прикована към леглото за дълги месеци, преминавайки през брака й с художника Диего Ривера, наситен с радостите и мъките на тяхната връзка. Всъщност именно начинът, по който Джули Теймор разказва тази история, вдъхва живот на филма. Катастрофата с трамвая е заснета почти като религиозен момент, след който Кало се събужда едновременно разбита и преродена. А пътуването й до Ню Йорк ни е показано чрез поредица от пощенски картички. Ривера дори е превърнат в Кинг Конг - метафора, свидетелстваща за възхода и падението му в Америка.

Семейството, операциите, страданието и живота й с Диего намират израз в картините на Фрида. И поне веднъж тялото на Хайек не е изложено на показ напразно. Голотата й разкрива нейната воля. Извън множеството любовни сцени (с жени, с Троцки или с Ривера), които показват страстта й към живота, има и такива, които описват болезненото лечение, без при това да експлоатират тази физическа болка, за да предизвикат съжаление.
Бурните отношения на Кало и Ривера са в основата на сюжета, правейки ни свидетели на много специалната преданост, която ги свързва и на страданието, което си причиняват един на друг.

Изборът на актьорския състав е внушителен. Изпълнението на Хайек е честно, щедро и емоционално, актрисата кара персонажа си да вибрира от страст, напук на физическото и психическото страдание. Алфред Молина успява да улови същността на Ривера и особено властта му на прелъстител, което е много важно, защото Кало живее дълго време под неговото влияние. Джефри Ръш, Антонио Бандерас, Едуард Нортън се появяват за кратко в ролите съответно на Леон Троцки, Давид Алфаро Сикейрос и Нелсън Рокфелер.

Разбира се в един автобиографичен филм не може да се включи всичко. Престоят в Париж, където се среща с прочути имена от артистичния свят като Андре Бретон, Пикасо, Кандински и Хуан Миро е отразен само в поредица от пощенски картички. Но за да се обхване и тази част от богатия, свободолюбив живот на Фрида Кало би бил необходим още един филм.

Нет Фокус