Терапията, не само за психари

След поредица недоразумения, провокирани от ужасен пътник, седнал до него по време на полет, Дейв Бъзник, един забележително спокоен и мил човек, е изпратен на лечение при прословут специалист занимаващ се с групова терапия за борба с гнева. Разбира се, той се оказва съседът по място от самолета, който на моменти доста прилича на бесен луд…

След “Гроги от любов” и “About Schmidt”, всеки от които ги представи в много добра светлина (плюс номинации за “Златен глобус” и “Оскар”), Адам Сандлър и Джак Никълсън се събират да пробват, какво могат да направят заедно за зрителското забавление.

“Психаротерапия” неизбежно може да предизвика сравнение с филма на Пол Томас Андерсън, не само заради участието на Адам Сандлър, но и за повторната възможност, която му се предоставя да отприщи актьорския си капацитет в цялата палитра от прояви на гнева и самоконтролирането.

От друга страна, Джак Никълсън рискува да се хареса повече на феновете на Адам Сандлър, отколкото на собствените си, но пък си е проверен факт, че днес основната киноаудитория по света е младежка.

Звездите правят своите номера под погледа на един режисьор, който явно е получил нареждане да не им се пречка. Сюжетът изглежда доста обещаващ, построен върху логични съображения и (психаро)драматична прогресия.

Историята е изградена от забавни ситуации и още по-забавни гегове, най-добрите от които дължим на, неустоимата енергия на Никълсън.  “Психаротерапия” привидно изглежда трагикомедия, но всъщност си е една лудешка забава, за която чудесно допринасят останалите пациенти на д-р Бъди Райдел, най-внушителен от които е Чък на Джон Туртуро, който нонстоп налита на бой.

Макар че това, което се случва на екрана не е много правдоподобно, то е достатъчно забавно, за да се чувстваме наистина заинтригувани от сблъсъка между един възпитан гражданин и невъзпитаното общество. Направо ти се иска да се притечеш на помощ на този любезен мъж и да раздадеш вместо него няколко заслужени крошета и ритници.

Така че терапията се оказва полезна за отприщването на емоциите и от двете страни на екрана.

Нет Фокус