Още за филма - “Бързи и яростни 2”

След изненадващия си успех през 2001, “Бързи и яростни” издигна Вин Дизел, открит със “Спасяването на редник Райън” и лансиран с “Пълен мрак” в позицията на екшън-звезда на новото поколение. Приходите от филма, допринесоха за дадената зелена светлина на блокбастъра “ХХХ: Трите хикса”, създаден от същия екип.

Помните ли финала на “Бързи и яростни”? Брайън О’Конър направи сериозна грешка в професионалната си кариера, оставяйки шефа на бандата крадци на коли да избяга.

Е, в резултат на това е отстранен от полицията на Ел Ей. Две години по-късно, в Маями, му е даден шанс за реабилитация: той е последнита надежда на ФБР и местните власти да уличат крупния бизнесмен Картър Вероне, заподозрян в пране на пари и пристрастен към родеото. О’Конър трябва да се внедри в организацията на Вероне.

Той се възползва от това, за да наложи собствения си избор за партньор – Роман Пиърс, рецидивист и приятел от детинство, за когото успява да издейства условно предсрочно освобождаване.

Разследването на двамата приятели се усложнява от присъствието на агент Моника Фуентес - след като е била внедрена при Вероне, тя изглежда се е превърнала в негова съучастничка…

Взимаме същите хора и започваме отново? Всъщност не съвсем, защото Пол Уокър е единственото познато лице в продължението. Вин Дизел е предпочел да се оттегли от продукцията. Също както и Роб Коен - режисьорът на първия филм е предоставил ръководството на Джон Сингълтън (“Шафт”).

Написан с чувство за хумор, което се противопоставя на сериозността на предшественика си, сценарият на “Бързи и яростни 2” постоянно се шегува с едно определено “черно” поведение, характерно за рап клиповете и наложено в първата история.

Получава се спектакъл, напълно осъзнаващ статуса си на чисто развлечение. Приемейки се с леко намигване, филмът спокойно може да си позволи сцени на неконтролиран екшън, наситени с луди автомобилни преследвания, в които спецефектите приложени вече от Роб Коен отиват крачка напред. Джон Сингълтън представя шофьорите като младежи, които се мислят за каубои, наблягайки на техните очите, на ръцете и жестовете им.

“Бързи и яростни 2” е симпатично забавление, а зрителският му успех ще гарантира на Джон Сингълтън възможността да си позволи още повече свобода при един следващ филм от този тип.

Нет Фокус