"Шоуто започва"! Всичко е в интерпретацията

“Гледах  “Поверително от Ел Ей”, когато ми хрумна идеята за този проект”, разказва продуцентът Хорхе Саралеги. “Героят на Кевин Спейси (детективът Джак Винсънс, който служи и като технически съветник на телевизионен сериал за полицията) е ченге, което се разбира с медиите. Помислих си, че в днешния свят човек като него вероятно ще е участник в излъчваното на живо телевизионното шоу Ченгета”.  Дали да участва или не в Ченгета е хубаво или лошо за кариерата на някой полицай в зависимост, доколко той е заинтересован как ще бъде представена работата му на екрана – аспект, който “Шоуто започва” изследва.


“Мислех си как медиите влияят на живота и работата на различните хора”, продължава Саралеги, “и затова колко добре тази концепция би могла да послужи по хумористичен начин на един класически сценарий за двойка ченгета – жанр с голям комедиен потенциал”. Оттук тръгна развитието на идеята за “Шоуто започва”.  


“Един от конфликтите между партньорите”, обяснява Саралеги, “е че Трей разбира и приветства медиите, знае каква е ролята им в този свят и мечтае да бъде част от нея, докато Мич просто иска медиите да ги няма, което всъщност е невъзможно. Трей знае как да манипулира камерата. Той става съвсем различен, когато лентата се завърти.  По ирония по-резултатно ченге е това, което прави всичко както трябва, но няма екранно присъствие и затова не стои добре в светлината на прожектора, докато другият, който винаги се проваля, блести пред камерата и изглежда сякаш върши велики дела. Всичко е в интерпретацията”.

С въвеждането на героинята на Рене Русо, Чейс Рензи, телевизионната продуцентка, събрала в екип полицаите заради предаването си, този конфликт придобива острота и излиза на фокус. За Трей, възможността да играе пред публика сякаш го прави по-добро ченге. Не е така с Мич, който е почти негоден за новите си задължения. Детективът-ветеран не само че трябва да прави нещо, което мрази, при това с партньор, когото не може да понася, но и за първи път животът му тече под светлината на прожекторите. И всичко това още преди да го принудят да си смени обзавеждането и да си вземе куче, за да си оправи имиджа пред зрителите. Дори и в най-добрия случай, този режисиран живот не е представата на Мич за добре прекарано време, но особено сега,  заради сложността на случая по който работи, това е голяма пречка.


“Комедията и действието, породени от тези несравними образи, водят до ситуация, в която възниква един много важен въпрос”, отбелязва продуцентът Джейн Розентал: “Може ли човек наистина да си върши работата с камера, насочена в лицето му?”


Междувременно Рензи напътства тандема да се държат естествено и просто да си гледат работата, сякаш в лицата им не са насочени непрекъснато дузина камери и микрофоните не ловят всяка тяхна дума. Тя и енергичната й асистентка, Ани (Дрена Де Ниро, която играе и в предстоящата драма “City By the Sea”), прилагат в шоуто всички известни успешни идеи и формули в телевизията досега. Те искат да са по горещите следи на реалния живот и абсолютния реализъм, но едновременно с това Ремзи активно режисира всяка сцена (“сега погледни наляво”,  “тук кажи нещо”,  “нека пистолетът ти да се вижда”) за да стане шоуто по-интересно за публиката. Това, според Мич, съсипва основната му цел -- да представя реалността такава, каквато се случва.  
Но има ли значение, ако шоуто стане хит?


Размивайки границата между автентичността и забавлението, от шоуто ангажират за помощник професионалния актьор, известен от телевизионна полицейска драма (Уилям Шатнър играе самия себе си и се шегува с ролята си на T.J. Hooker), който трябва да обучи Мич как да изглежда реалистичен в изпълнението си.  Мич отговаря на това вмешателство като дава 99% от усилията си в полицейската работа и 1% в шоуто, което общо взето е обратното на това, което прави Трей, за да балансира положението. И всичко върви… поне до един момент.

“В момента интересът към програми, базирани на реалността, е феномен в програмирането на комерсиалните телевизии – това е някакво непобедимо воайорство”, казва продуцентът Розентал. “Всеки иска да наднича в живота на някой друг. И така е не само в телевизията, но и в пресата, радиото и всички форми на журналистиката. Ние като нация сме се втренчиил в живота на актьори и политици, и техните съдби са се превърнали в реална сапунена опера за американската публика.”


“Камерата променя всичко”, свидетелства Еди Мърфи. “Всеки човек се държи различно, когато знае, че е наблюдаван и преценяван във всяко свое действие. Влиянието е неизбежно.” Но авторите на филма не са искали да правят сериозна социална сатира, която да доминира над филма. “Просто взехме жанра “двойка ченгета” и го обърнахме наопаки, намесвайки живите телевизионни предавания”, казва Розентал. “Първостепенната ни задача е да забавляваме хората. Ако те се смеят и прекарат приятно, значи сме постигнали целта си. Ако и след филма продължат да мислят по темата, това е бонус”. Мърфи също споделя тази гледна точка: “Аз не правя морализаторски филми. Никога не се опитвам да казвам ’Това е добро, а това е лошо”.
Copyright © 2019 Dir.bg.