Гняв в зелено

Сред множеството комиксови герои, Хълк се отличава със статуса си на антигерой. И може би именно за това му съчувстваме повече. Подобно прилепа, паяка и останалите супермутанти, той също е продукт на научен експеримент и трагично семейно минало, но за разлика от тях, Хълк е син на един баща, който е искал да създаде свръхчовек от собствената си плът и кръв, а след това се е уплашил и се е опитал да го убие.

След няколко сериала и телевизионни филми, “Хълк” на Анг Лий е първият опит да се пренесат на голям екран приключенията на “Невероятният Хълк” (както е заглавието на комиксовата поредица). Филмът определено носи печата на тайванския режисьор Анг Лий (“Тигър и Дракон”) и то не толкова във визията, колкото в мрачната атмосфера на обреченост, която обгръща съдбата на учения Брус Банър.

“Хълк” е сполучливо съчетание на няколко нива. Жанрово той включва елементи на драмата, трилъра и фантастичния екшън. В драматургичен план филмът повдига и защитава една от любимите теми на киното - за правото да бъдеш различен. Същевременно към основната история за един мутант, който за разлика от герои като Батман или Спайдърмен се бори не за благото на обществото, а за собственото си оцеляване (това го сближава с персонажите от “Х-Мен”), остро се прибавя и почти митологичната нишка за гнева и отношенията баща – син. Ник Нолти в ролята на лудия доктор Дейвид Банър и Ерик Бана в ролята на сина му Брус, успешно пресъздават вечния двубой за надмощие между родителя-творец и неговото “произведение”, което има право на свободен избор.

Едно друго навързване на допълнителни сюжетни мотиви и на характеристиките на различни персонажи, е осъществено в образа на самия Брус/Хълк. Той е странна кръстоска между безсловесния и агресивен Кинг Конг, чудовището Годзила, обладания от мания за величие Д-р Джекил, който все повече се превръща в мистър Хайд и разбира се - добросърдечния Супермен. Напълно възможно е това съчетание да е осъществено още на ниво комикс, но киното създава възможност за по-пълното разгръщане на подобна комбинация, пораждайки непрекъснато асоциации с други филми и с познати киносцени.

Така или иначе, най-доброто, което може да се каже за Хълк и за неговия филм е тяхната нестандартна, гневна “лошотия”!

Нет Фокус