Режисьорът на бързите и яростните - интервю

С няколко лични и социално ангажирани филма, и с два блокбастъра (първият от които “Шафт”), Джон Сингълтън си е създал добро, - макар и малко познато у нас - име.

-  Когато стана ясно, че ще режисирате “Бързи и яростни 2”, първата реакция беше изненада, защото никога досега не сте се заемали с продължения. След премиерата, хората си дадоха сметка, че наистина става дума за филм на Джон Сингълтън.

Джон Сингълтън: Всичко започна когато Вин (Дизел) отказа да участва в това продължение. Продуцентите дойдоха да говорим и ми казаха, че възнамеряват да ангажират Тайрийз за филма. Аз им казах: “Тайрийз ще стане голяма звезда, прави сте да го вземете”. И те ме попитаха дали съм готов да направя филма, ако Тайрийз приеме. Отговорих положително и получих работата. След като гледах оригинала, знаех, че мога да свърша по-добра работа (Смее се). Искаше ми се да променя представата за себе си в Холивуд, където ме взимаха твърде насериозно и обикновено други получаваха поръчките.

- “Бързи и яростни 2” е продължение от типа, в който протагонистът е същият, но историята е променена. Запазвайки връзките на героя си с преживените емоции, Вие сте успели да направите напълно различен филм.

Джон Сингълтън: Преди всичко ми се искаше да създам друг тип динамика. В “Бързи и яростни” нито за миг не усещаме истинско съучастничество между персонажа на Пол (Уокър) и този на Вин. Всеки от тях се занимаваше със своите си неща. Докато сега се получи истински тандем - Пол и Тайрийз. Те дори станаха приятели.

– Гледахте ли много филми с автомобили, за да се подготвите за снимките?

Джон Сингълтън: Доста. Гледах основно стари филми като “Булит”, “Американски грефити”, “Френска връзка”, “Дуел” на Спилбърг, “Лудият Макс 2”… След това си зададох въпроса, има ли нещо, което ме дразни в тези филми и разбрах, че това е еднотипния начин, по който се заснема шофиращия – камерата е сложена на предния капак, шофьорът е във фас и т.н. А на мен ми се искаше да взема камерата, да се завъртя около автомобила, след това, около лицето на актьора… Така че отправните ми точки не дойдоха от киното, а най-вече от японската анимация и видеоигрите. Измислих един кадър, в който камерата идва право срещу колата, влиза в нея, заснема актьора, после слиза към скоростния лост… Това ми се струва много готино, защото създава усещане, че можеш да правиш каквото поискаш с камерата.

– Предвиждате ли да снимате ново продължение?

Джон Сингълтън: Бих могъл. С Пол говорихме за това. Но искам да работя върху оригинални филми, а не само да придавам оригиналност на продължения.

Нет Фокус