Всички мои познати” - поредната силна роля на Ал Пачино

13.09.2003 г.
“Всички мои познати” - поредната силна роля на Ал ПачиноНовият филм (“Всички мои познати”) с участието на Ал Пачино, който излиза по нашите екрани, ни открива поредната възможност да се уверим в гениалността на този американски актьор.  В него той влиза в кожата на нюйоркския пиар Илай Урман, чиято кариера върви към залез. В този момент от живота си се оказва въвлечен в тайнствена история, в която са замесени политици и знаменитости от градския хайлайф.

Филмът на Даниел Олгрант, режисирал преди това серии от тв-поредицата “Сексът и градът”, а също и “Гол в Ню Йорк” (1993),  е повлиян от две ленти на известни автори “Сладкият мирис на успеха” (1957) на Александър Маккендрик  и “Клада на суетата” (1990) на Брайън де Палма.  
В основата на сюжета са залегнали факти от живота на известния публицист “Биби Зед” Зерем, но като цяло филмът не е описание на неговата биография.

Продуциран е от компанията на Робърт Редфорд “Southfork Pictures”. Заснет е от февруари до април 2001 г. с бюджет 20 млн. долара. Световната му премиера е чак през октомври 2002 г. в Италия, а в САЩ е показан за пръв път на кинофестивала “Сандънс” през януари 2003 г. Това голямо забавяне се обяснява с дългите дискусии дали не трябва да се заснемат наново сцените в офиса на героя на Ал Пачино, намиращ се в една от кулите на Световния търговски център. Както е известно, скоро след завършване на снимачния период на филма, двата небостъргача бяха срутени при терористичното нападение на 11 септември 2001 г. В крайна сметка не се стига до допълнителни снимки и филмът излиза по екраните в първоначалния си вид.

Междувременно Ал Пачино участва в други два филма – “Симон” и “Безсъние”,  чиито премиери изпреварват тази на “Всички мои познати”.
Любопитно е сходството на ситуациите, в които попадат Уил Дормер (героят от “Безсъние”) и Илай Урман (героят от “Всички мои познати”). И двамата са смятани за легендарни в своята професия – единият в криминалистиката, а другият – в публицистиката и пиара. Но и двамата преживяват тежък период, в който не само репутацията, но и цялото им самоуважение са поставени на изпитание. Те трябва да се преборят с обзелото ги чувство на вина, да съберат парченцата от разбитата си самоличност, да се изправят на крака и да продължат живота си, в който обаче вече няма да се опиват от “сладкия мирис на успеха”.
“Най-ужасното е да знаеш прекалено много”, тази реплика на Илай Урман донякъде обяснява драмата, преживявана от хората, “надникнали” в мръсотията на живота. “Трябва да се опиташ да останеш наивен. Така е много по-добре”, проронва героят на Пачино и в това негово откровение се крие дълбока истина. Подобна драма преживяваше и героят на Джак Никълсън – репортерът Джон Лок от знаменития филм на Микеланджело Антониони “Професия-репортер”.

Странно е, че актьор от ранга на Ал Пачино, работил навремето със знаменити режисьори, като Френсис Форд Копола (трилогията “Кръстникът”), Оливър Стоун (“Белязаният”), Сидни Лъмет (“Серпико”), Брайън де Палма (“Пътят на Карлито”), Майкъл Ман (“Жега”) и др., напоследък се доверява на далеч по-млади от самия него и още напипващи своя стил кинематографисти, като Кристофър Нолан  (“Безсъние”) и Даг Олгрант (“Всички мои познати”).

Що се отнася до Нолан, създал преди това нашумелия филм “Мементо” (Помни), Ал Пачино споделя: “Аз не се съмнявах нито за миг в него. Веднага видях, че освен талант Крис прелива от енергия и умения да работи с хората. Почувствах, че като режисьор не отстъпва на равнището на Майкъл Ман или Стивън Содърбърг”.

В края на 80-те години не бяха малко хората, които си мислеха, че Ал Пачино се кани да се оттегли от киното. Той отказа роли във филми, като “Роден на 4-и юли” и “Хубава жена”. А от 1985 до 1989 г. въобще не се снима в никаква продукция. Но в началото на 90-те се завърна триумфално, за да спечели “Оскар” за гениалното си превъплъщение в “Усещане за жена”. Най-ярките му постижения от тези години са известни на всички.

Но ето, че и след 2000-ата година Пачино не намалява темповете на работа, въпреки че навлезе в седмото десетилетие на живота си. В най-скоро време той се кани да ни зарадва с още няколко нови превъплъщения, но пак във филми на известни майстори, като Майк Никълс (“Ангели в Америка”), като Мартин Брест (“Джили”), като Харолд Бекер (“Златният бряг”) и др.

Колкото и да е странно, но Ал Пачино още не се е снимал във филм на Мартин Скорсезе. “О, би било чудесно да поработя с Марти – признава той. – Защото той е един от най-добрите. Робърт де Ниро ми каза веднъж, че Марти рано или късно ще ме покани. Моето желание сега е да участвам във филм на режисьор от равнището на Мартин Скорсезе…”

Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.