Визията на "Спайдър-мен" - през ноември на видео и DVD

Визията на Създателят на визуалните ефекти Джон Дикстра си сътрудничел с режисьора Сам Рейми за най-доброто пресъздаване на свръхчовешките сили и умения, на "Спайдър-мен" за филма — комбинация от действителните умения на  Тоби Магуайър с най-съвременна технология и CG, или компютърно-генерирани образи. Дикстра и екипът му създали около 500 ефекта за “Спайдър-мен”. Това, което искал да постигне Дикстра с ефектите, е ярка реалност, случваща се точно пред очите ви, а не нещо стилизирано или подобно на комикс.

“Когато се включих в проекта “Спайдър-мен”, знаех, че трябва да покажем героя в места, където той не може да отиде — нямаше да ни позволят да се носим над улиците на Ню Йорк със 100 километра в час и да скачаме от сграда на сграда. Бях наясно, че трябва да създадем виртуална среда. Въпросът беше, ‘как да я направим да изглежда реалистично?’ Трябваше да можем да движим камерата през пространството над улиците. Спайдър-мен трябваше да пълзи по отвесна стена по невъзможен за хората начин”.


Дикстра и екипът му експериментирали чрез метода  “motion capture”, като поставяли актьори в определена среда и записвали движенията им в компютър.

След това аниматори се опитвали да използват тези движения за целите на филма. “Методът “motion capture” е ограничен от психологията на човешкото тяло, затова стигнахме до решението, че ще е много по-лесно да научим аниматорите за човешкото тяло, отколкото да променяме човешкото тяло за нуждите на филма”.

Грижливо изработеното съчетание от заснет на живо екшън и  CG образи било от първостепенно значение за създателите на филма, и те останали много доволни от резултатите. “Убеден съм, че когато видите CG да се движи сред небостъргачите в Манхатан, вие ще повярвате, че това е жив човек… но подсилен от свръхчовешките характеристики, които се очакват от Спайдър-мен”, отбелязвя Дикстра.


“Спайдър-мен и Гоблина летят толкова високо над града, че е невъзможно да ги снимаме реално на тези нива”, казва продуцентът Иън Брайс. “Затова работихме заедно със “Sony Pictures Imageworks” и използвахме техника, наречена “photogrammetry”, като създадохме чрез мрежа от жици анимирани части от Ню Йорк, и ги снимахме от различни ъгли за детайли. Тези снимки бяха анимирани от компютър за фон. Тогава вече можехме да снимаме актьори или CG образи на блу бокс”.
Когато в Питър Паркър се събужда “паешкият усет”, той започва да предусеща и е в състояние да изолира възникналите заплахи. Каквото и действие да се случва, Питър /Спайдър-мен може да се фокусира върху опасността така, че да я вижда като на забавен каданс. “Зрителното поле на човека варира от 50 до 80 градуса , но ‘паешкият усет’ на Питър му позволява да вижда в много по-широки граници -- до180 градуса, като с обектив “рибешко око”, обяснява Джон Дикстра,  “след това изолира потенциалната заплаха от останалата част на зрителното си поле. За нас, зрителите, е все едно, че Питър вижда ясно, на остър фокус само застрашаващия го обект”.
Когато Питър е замесен в боя с Флаш Томпсън в коридора на училището, Дикстра и неговият екип превръщат зрителите в част от  “паешкия усет” на Питър чрез работа с камерата, специални ефекти и скоростта на лентата.


Във филма е използвана и друга уникална концепция — свободата на камерата да се гмурка във въздуха -- точно в стила на Спайдър-мен.
Както казва Дикстра: “Камерата е свободна да се движи пред или зад Спайдър-мен, все едно, че той има партньор, при това с камера, по време на скоковете си. Мисля, че това придава много повече енергия на екшъна. Придава персоналност, уникална за този филм”.


Един филм за  Спайдър-мен не би могъл да бъде цялостен без поддържащата роля на плетящите паяжини арахниди. Не било лесно да се открият подходящите паяци. Сцените с тях били снимани през зимата, а в Северна Америка няма много паяци през този сезон. Истинските паяци били необходими главно за епизода, когато Питър е на училищното посещение в Природонаучния музей.
Режисьорът Сам Рейми ръководел “паешкия кастинг”, по време на който видял множество видове – потенциални участници във филма, включително и гигантския раков паяк, родом от Нова Зеландия и Австралия, за чието внасяне в страната се наложило искането на специално разрешение от Митническата администрация на САЩ. Създателите на филма търсели определен вид за “супер-паяка” – генетично промененият паяк, който избягва и ухапва Питър. От екипа се чували предложения до облекат с костюм, да снабдят с протези или да гримират някой паяк.
За една от сцените била необходима голяма паяжина и филмовият екип по паяжините прекарал 36 часа, плетейки паяжина от “monofilament”. Според специалистите истински паяк би изплел същата паяжина за час, разчитайки на голямата си сила и уменията си да скача, и да се катери по всякакви повърхности.


За Сам Рейми, удоволствието от пренасянето на  “Спайдър-мен” на големия екран било несравнимо. “За мен да режисирам “Спайдър-мен” беше сбъдната мечта и се надявам, че на публиката ще й хареса, че заедно със сценаристите, актьорите и целият екип се опитахме да останем верни на този дух, благодарение на който комиксът “Спайдър-мен” е толкова велик”, казва Сам Рейми.
“В основата на историята е това момче – добро момче, но среща трудности, като всеки от нас — и се опитва да направи най-доброто, на което е способен. Това е само един малък разказ за едно момче, което се учи как да стане отговорен млад мъж, но му се случва нещо много странно. Надяваме се, че зрителите ще се наслаждават на екшъна и приключенията, но и ще повярват на младежа, който опознава любовта, загубата и предателството, при тези изключителни обстоятелства”.
Copyright © 2020 Dir.bg.