ОБЛЕКЛАТА В РАЗВОД ПО ФРЕНСКИ

Ключово значение за трансформацията на Изабел Уокър има не само изкуството, храната и романсът, но и разбира се, модата. Тя пристига в Париж, облечена с джинси и прости блузи от Калифорния, но скоро придобива вид на фатална жена: шикозна прическа, мини поли, тъмни очила и един от онези необясними детайли, които дефинират френския стил – красиво завързани шалчета.

За създаването на облеклата и принадлежностите на Изабел и духа на парижката мода – стара и нова, Мърчант и Айвъри се обърнали към Каръл Рамзи, с която са работили и преди във филмите “Да устоиш на Пикасо”, “Мистър и мисис Бридж”.  Както отбелязва Рамзи: "Когато работиш във филм на Мърчант и Айвъри, нещата никога не опират само до създаване на много добри костюми. Винаги костюмите трябва да станат част от наблюдението на филма над човешкото общество”.

Рамзи започнала работата си със създаването на план за развитието на стила на Изабел и Рокси Уокър. "Когато Изабел пристига  в Париж, тя е типичното момиче от Малибу с изтърканите си джинси, леки, прозирни горнища, големи обеци от раковини и естествена, свободно пусната коса. След това започва да асимилира френския стил, и облеклата й стават по-стилни и в по-тъмни тонове”, казва тя. "Героинята на Наоми съща направила рязък завой по отношение на облеклото си. Когато е край Изабел се облича по-свободно, в по-небрежния американски стил. Но когато е край свекърва си, Сюзан се облича в съответствие със семейните бижута. Това е от голямо значение за определени французойки: скъпите наследствени бижута”.

Една от най-големите  звезди на  модата във филма е чантата “Кели”, която Изабел получава от чичо Едгар. Без Изабел да знае, просто носенето на тази чанта разкрива нейната тайна. Създадена първоначално от Хермес през 50-те и наречена на Грейс Кели, такава чанта струва обикновено около 18 хиляди долара. Рамзи казва: "Чантата “Кели” е много забележителна, защото тя дава знак за характера на Едгар. Чантата сигнализира сериозните му намерения”.

Чантата “Кели” става причина за различни обърквания, тъй като Изабел гордо я носи навсякъде, нарушавайки всички видове предписания на френската мода. "Една от големите сцени във филма за мен е, когато Изабел, с тази голяма червена чанта от крокодилска кожа влиза в операта, което принуждава Едгар да изкаже гласно несъгласието си. Това подчертава френската чувствителност на Едгар и голямото значение, което той придава на подходящия вид”, отбелязва Рамзи. Тя продължава: "Друга ключова сцена е, когато Изабел е на обяд в дома на Сюзан, и един слънчев лъч – като лъч от рая, или обвиняващата светлина на прожектор – осветява чантата. Сюзан забелязва чантата “Кели”, и по лицето й веднага се изписва, че само тя знае точно какво става между чичо Едгар и сестрата на снаха й”.

Друг основен елемент във френската мода за Изабел е този, който вероятно буди най-голям интерес сред американките: френскато бельо. От прозрачни камизоли, до лъскави корсети и гарнирани с черна дантела жартиери, Изабел пазарува безстрашно и ги носи гордо, за да се промъкне в сърцето на чичо Едгар.

"Френските жени имат особено отношение към бельото”, признава Рамзи. "Магазините за бельо са навсякъде из Париж... и тук не става дума само за нощно оборудване. Цялата тази система от идеи относно изкуството на съблазняването във Франция се предава от майка на дъщеря и внучка. Сюзан де Персан олицетворява това. Междувременно, ентусиазираната реакция на Едгар към черните дантелени жартиери на Изабел разкриват, че и за френските мъже в изкуството на съблазняването представянето е много важно”.

При по-възрастните французойки във филма, Рамзи набляга на аксесоарите. "За определено поколение във Франция, всичко опира до бижутата и шалчетата”, казва тя. "Те всички могат да са с еднакви коси и костюми, но винаги ще акцентират на цветни шалчета или фантастични обувки. Добрият вид е много важен за тях, особено защото френските мъже се интересуват от жени на всякаква възраст, както открива Изабел”.