Реакцията на Джулия Робъртс е положителна и тя се съгласява да играе главната героиня. За актрисата, чиито филми са спечелили повече от 2 милиарда долара по цял свят, 1999 г. е една от най-успешните. Робъртс игра заедно с Хю Грант в касовия хит на “Нотинг Хил” и с Ричард Гиър (партньорът й от “Хубава жена”) в “Булката беглец”, режисиран от Гари Маршъл.
Шер, която заедно с Шамбърг работи със Стивън Содърбърг над “Извън контрол”, мисли, че той ще бъде заинтересован от идеята да режисира филма, защото “обича историите, в които това, което вижда светът и това което вижда героят, са две различни неща. Това е разказ за една изключителна жена, която светът възприема по един начин, а тя всъщност е съвсем различна.”
Содърбърг, чийто първи филм “секс, лъжи и видео” е носител на “Златна палма” на Фестивала в Кан и му печели световно признание, е режисьор и на “Kafka” (1991), ”Господарят на хълма”, “Underneath” (1994), “Shizopolis” (1996), “Gray’s Anatomy” (1996) и “Извън контрол” - класиран на трето място от списание “Premiere” за 1998 г. Между “Извън контрол” и “Ерин Брокович”, Содърбърг засне криминалната драма “Англичанинът” с участието на Терънс Стамп и Питър Фонда. Според Шер “историята е толкова драматична и едновременно с това забавна, че искахме някой, който да я представи колкото се може по-правдободобно.
В работата на Стивън няма нищо сантиментално, преувеличено или лъскаво. Почувствахме, че ще приеме историята, която е класическа, и ще я предаде като такава.” Содърбърг е привлечен от това, че “сценарият е много праволинеен. Основното в него е играта; главната героиня е във всяка сцена от филма. Никога преди не бях правил такъв филм и това истински ме заинтригува.” Той продължава: “Историята на Ерин е много предизвикателна. Не знаех нищо за делото, но “Jersey” се опитваха да ме накарат да прочета сценария от една година. След като завърших “Англичанинът”, търсех нещо съвсем различно, и така неизбежно се захванах с него. Когато се присъединих към екипа, почувствах, че част от работата ми е да се запозная с всички факти, отнасящи се до делото, за да съм сигурен, че във филма няма да има нищо излишно провокиращо или направено единствено за постигане на драматичен ефект”, казва Содърбърг. ”Основното е, че докато снимах, акцентирах върху неща, които ме привличаха. Задавах въпроси за всичко. Исках да знам какво се е случило в действителност, каква е истинската история.”
Събитията, описани в сценария на Грант, са точни по отношение на времето, в което се развива действието, и докато героите на Ерин, Ед и Джордж са истински, то други са измислени или смесица от живота на Ерин. Содърбърг и Грант съзнателно избягват сцените в съда и се съсредоточават върху перипетиите, през който преминават Ед и Ерин. “Всъщност това не е филм за съдебно дело,” продължава Содърбърг. “А е за човек, който не може да изравни собствената си представа с тази на другите. Ерин е много мъдра жена и умът й сече като бръснач, но едновременно с това е и много различна. Противопоставя се на света в два аспекта: начина, по който се облича - много провокиращ и набиващ се на очи, крещящ и почти вулгарен, и начина, по който говори. Тя е много директна, а речникът й е доста цветист. И хората й отговарят по много интересен начин.”
Когато Содърбърг се съгласява да режисира филма, отива при Джулия Робъртс, за да обсъдят силните страни на сценария. За главната си героиня Содърбърг казва: “Ако Джулия не беше вече приела да играе главната роля, аз щях да й предложа. Тя притежава всички силни черти на Ерин. Има нещо наистина неустоимо в нея, което хипнотизира, а точно това ми трябваше за ролята. При Ерин обаче има и нещо по-значимо, някаква по-тъмна страна.” Когато режисьорът се среща за пръв път с истинската Ерин Брокович, с вълнение открива, че тя притежава енергия, подобна на тази на Джулия Робъртс. “Има вроден чар и същия блясък в очите, който е много властен. И в действителност, и на екрана, Джулия притежава неоспорима енергия, на която трудно можеш да устоиш,” споделя Содърбърг.
“Като човек Ерин наистина ме заинтригува,” признава Робъртс. “Възхищавам се на идеалите й. Много жени в наши дни остават самотни майки и се опитват да свържат двата края. Именно те са героините на нашето време, нали?” Робъртс продължава: “Хубавото на историята е, че е за човек в много специфична ситуация, която още от самото начало е потресаваща. Ерин е невероятно сигурна в себе си, което и помага да се справи при всякакви обстоятелства. Тя е това, което е, и не се променя заради никого - именно това я прави забележителен човек.
Може да се озове в ситуация, която изобщо да не й подхожда, но тя не обръща внимание на този факт, а се концентрира върху това, което преследва.”
Първоначално Ерин Брокович си мисли, че става въпрос за просто дело за недвижимо имущество. “Ед й дава работа, защото я съжалява,” казва Сантуш Шамбърг. “Никой не си е и помислял дори, че това момиче може да върши нещо друго освен да води архива. Тя дразни околните не само защото е красива, но и защото е сприхава и не приема забележки. А след това доказва, че е брилянтна.”
Освен че Робъртс е привлечена от характера на Ерин Брокович, харесват й и отношенията между Ерин и Ед Масри. “Ерин и Ед извличат от себе си най-доброто в тази странна двойка,” казва Робъртс. “Той се намира в такъв период от живота, че чака с нетърпение да се пенсионира и да се отдаде на голфа. Ерин предизвиква цялата каша и изнася на бял свят информацията, като по този начин възвръща страстта му към справедливостта и чувството, че може да работи здраво заради правилните причини и да направи света по-добро място за живеене.” След победата им в делото срещу “PG & E“ през 1996 г., Ерин и Ед в момента имат седем “висящи” дела, сред които едно срещу “PG & E“ относно завод в Кетълман Хилс, щата Калифорния. “Това, което става в Хинкли, е ужасно, защото си мислиш: “Какво друго се случва? Къде другаде сме измамени?
А жителите на Хинкли са толкова доверчиви!”, казва Робъртс. “Те си мислят, че дължат много на компанията (“PG & E“), защото осигурява работа на половината град. Когато им е съобщено, че във водата има хром 3, и че това е полезно за тях, те се доверяват безрезервно. Когато им казват истината, на някои от тях им трябва доста време да се убедят. Да приемеш, че компанията, която ти е била едва ли не като родител, те е лъгала през цялото време, наистина би могло да ти сломи сърцето."
Албърт Фини, чийто глас неизбежно извиква представата за всичките му роли през последните 40 години, е избран за ролята на Ед Масри, помощта на когото е съдбоностна за спечелване на делото със замърсената вода. Известен на цял свят, актьорът е почетен с четири номинации за “Оскар” за най-добър актьор - за участията си в “Том Джоунс”, “Убийство в Ориент експрес”, “Гардеробиерът” и “Под вулкана”. Гледали сме го и в “Проходът на Милър”, “Закуска за шампиони”, “Версията на Браунинг”, “Незначитиелен мъж”. “Ентусиазмът на Ед се възвръща с включването му в процеса. Той отново е развълнуван от работата по начин, по който отдавна не е бил”, коментира Содърбърг. “Това е новата му страст, а да откриеш такава, десетилетия след като си я отхвърлил, е много необичайно. Мисля, че е фантастичен герой, а контрастът между него и Ерин е толкова жив, че когато обсъждахме кой би могъл да изиграе ролята, Албърт беше първото ми желание, защото винаги съм харесвал и съм се възхищавал от работата му. Пък и той очевидно имаше правилен подход към Джулия. Само като си ги представя как караха кола през пустинята и се заливам от смях.” “Веднага се заинтересувах, щом прочетох сценария”, спомня си Фини. “Беше толкова интригуващ, че го прочетох на един дъх. Тогава Стивън пристигна в Лондон, обядвахме заедно и аз окончателно се присъединих към екипа. Паснахме си и си помислих, че да работя с него би ми харесало. Той изглеждаше спокоен и безгрижен, а това, че се възхищаваше на някои от предишните ми филми, още повече стопи ледовете между нас.
Тъжен е начинът, по който тези хора са били третирани от голяма корпорация като тази. Има нещо, което е било доста обезпокоително. Първоначално Ерин е заинтригувана от някакви болнични картони, които тя намира в архива на това, което се предполага, че е незначителен имотен проблем. Когато пита Ед дали може да ги прегледа по-щателно, той казва: ”Разбира се, разбира се!”, само за да я накара да напусне офиса му. И така, тя отива до Хинкли, открива, че хората са болни, но не знае защо. Тя е единственият човек в кантората му, срещнал се лично с обитателите. Именно заради човещината и загрижеността й за тях и техните проблеми започва делото. Ед е въвлечен в делото от ентусиазма и енергията й. Той съвсем скоро ще се пенсионира и затова не бърза да придвижи делото. Знае, че голяма компания като “PG & E“ може да ги погребе в бумащина за много години напред. Освен това, Ерин е много директна в коментарите си, а езикът й е цветист по начин, който по принцип не е типичен при размяната на реплики между адвокати. Тя постоянно излага Ед на срещите с адвокатите на “PG & E“, както и пред адвокатската фирма, помолена за съдействие в делото.
Според Содърбърг Ерин бележи точка след точка при разговорите си с всички тези хора. “Това дело изобщо нямаше да започне успешно без нейната търпимост към процедурите и непримиримостта й към методите, за които казва, че не са в пряк интерес на хората, които представлява, и че няма да бъдат разбрани от тях”, твърди той. С развитието на сюжета, за Ерин става трудно да общува с хора, чието минало е много различно от нейното. Те може и да са по-изтънчени и образовани, но често пъти нямат и понятие от нещата, с които Ерин е запозната и поради това не се разбират.
За работата си с Фини Робъртс споделя: “Въпреки че е играл в толкова много филми, той все още работи упорито върху ролите си. Ентусиазмът му е заразителен. Той е наистина много добър професионалист. Да играеш редом с Албърт е удивително и вдъхновяващо преживяване.” Фини признава, че когато за първи път разбира, че Джулия ще играе Ерин, казва: “Мисля, че това е чудесна роля за нея. Сега, след като вече работих с Джулия, искам да добавя, че беше много важно тя да участва. Тя е чудесна! Идва, запретва ръкави и веднага се впуска в работата. Джулия е доста импулсивна. Ако, както често се случва, в диалога са направени дребни корекции, тя просто ги приема за даденост и на момента се справя с тях. Понякога, когато Стивън удължаваше някоя сцена след като сме си казали репликите от сценария, тя с готовност започваше да импровизира, докато аз и Стивън не се побърквахме, и се налагаше да режем. Естествено, тя е и изключително красива. Джулия е едно от благословените същества, които човек обича да гледа и наблюдава. Това е дар божи.” Освен подкрепата, която Ерин получава от Ед Масри, в живота й има още един човек, който й помага да се справи с планината от работа и проучвания, нужни й, за да спечели делото. За пръв път Джордж среща самотната майка Ерин, когато й става съсед.
За пръв път той привлича вниманието й, макар по неприятен повод, когато късно една нощ започва да бучи с мотора си “Харли Дейвидсън”. Той компенсира неприятния спомен с положителното си влияние върху децата й, което постепенно довежда до сближаване между него и Ерин. Според Сантуш Шамбърг това е “мъжът, който от рокер се превръща в майка. Той наистина обича децата. Когато идеята за филма бе още в зародиш, аз често му се обаждах по телефона. Темата на разговорите ни бе обриви от памперси.” “Едно от нещата, които ме привлякоха във филма”, споделя Содърбърг, “бе сходството между главната героиня и мен. Тя е склонна да възприема себе си повече на базата на работата си, отколкото на базата на това, което е в действителност – един проблем, присъщ повече на мъжете. Когато двамата попадат в ситуация, в която трябва да избират, Джордж обикновено оставя на нея решението.”
За ролята на Джордж, Содърбърг търси актьор с необикновени качества. От една страна той трябва да е рокер, а от друга – човек, който силно желае да се установи и създаде семейство. Режисьорът знае, че на хартия ролята изглежда лесна, но в действителност е много трудна. Трябва да се намери някой наистина особен и достатъчно умен, така че да успее да изрази всичките нюанси в характера му. Аарън Екхарт е техният Джордж.
Актьорът изгрява като оптимистично настроен изпълнителен директор на корпорация във филма на Нийл Лабуте “In the Company of Men” (1997). Следват още два филма със същия режисьор – “Твоите приятели и съседи” и “Nurse Betty” (2000). Последното му участие е във филма на Оливър Стоун ”Всяка една неделя” с Ал Пачино, Камерън Диас и Денис Куейд. “Следя развитието на Аарън още от първия филм на Нийл Лабуте”, казва Содърбърг. “А когато го видях повторно, беше просто неузнаваем – не само физически, но и емоционално. Бях наистина заинтригуван. Той притежаваше необходимата комбинация от мъжественост и неуязвимост. Харесах и начина, по който той и Джулия изглеждаха, когато влязоха заедно в стаята. Бях напълно сигурен, че двамата ще бъдат привлечени един от друг.”
Екхарт казва: “Едно от нещата, които най-много ми харесаха в това да играя във филм по истински случай бе, че човек не може да се отклонява до безкрайност. Винаги имаш ориентир. Понеже нещата са се случили в действителност, пътят е горе-долу ясен. Историята е проникната от истински чувства, съдби и хора. Когато снимахме в Хинкли, бяхме точно до истинската сграда на “PG & E“, отровила здравето на тези хора. А това бе много силно изживяване. Срещнахме се с някои от семействата, които са били замесени в случая, обикаляхме същите улици, видяхме съществуващите водоеми. Филмът е толкова значим, защото това можеше да се случи на всеки от нас или на семействата ни.“ Той продължава: “Това е история, която казва, че хората са по-важни от всичко останало.
И според мен това го доказва всяка една връзка във филма. Човешкото е по-важно от бизнеса, парите или имиджа. Динамиката във взаимоотношенията между Ерин и Ед се основава на това, че те залагат на силата на човешкия дух. “PG & E“ се измъкват с убийство, а всичко, от което се интересуват, са няколко долара, което изобщо не е правилно.” Когато обсъждат вдъхновението за филма - Ерин Брокович, Екхарт използва хубави думи, за да я опише. “Тя е много дръзка и понякога неконтролируема. Тя е невероятна личност и притежава голямо сърце. Красива е и използва този факт до край. Иска да стигне там, където никой не е стигнал, но при раздаването на картите й се е паднала лоша ръка. Тя се учи в движение, с невероятна решителност и воля, и няма да позволи нищо да я спре.” Робъртс е развълнувана от възможността да работи с Екхарт. “Една от любимите ми сцени във филма е, когато Ерин и Джордж се срещат – те са толкова враждебни един към друг, че си сигурен, че е предопределено да се сближат. Джордж играе наистина огромна роля в живота й.
Той много прилича на нея по това, че в първия момент е един, а впоследствие съвършено друг - Ерин е такава през цялото време. Когато за пръви път се срещат, тя извръща глава, като създава у него същото впечатление, каквото и той у нея.” Робъртс продължава: “Джордж е добър човек. Той е чувствителен мъж, който й помага докато тя е в затруднение и се грижи за децата й. Накрая се превръща в опора за нея и цялото й семейство. Връзката им всъщност е между двама души, които са отворени един към друг и които си разменят ролите. Тя прекарва цялото си време в работа, а той седи вкъщи и се грижи за децата.” Екхарт се съгласява с това и допълва: ”Проблемите на Ерин и Джордж произлизат от факта, че работата й отнема много енергия и време. Тя става по-малко загрижена за любовта между тях и за децата, отколкото за хората, които са отровени.”
Когато обсъждат партньора й, Робъртс казва: “Аарън е толкова добър актьор!
В сценария Джордж е добър, но Аарън го изиграва по начин, който го прави пълнокръвен и завършен. Това направи работата ми - като човек, който би трябвало да го обича и разчита на него - лесна. Знаех, че когато снимам с Аарън, трябва само да слушам и изпълнявам.”
Продуцентът Майкъл Шамбърг се съгласява и допълва: “Във филма Ерин има две страни – една професионална и една романтична. Аарън изпълнява необикновена роля. Той е рокер, но е нежен и отстъпчив. Много е харесван от другите и се превръща в идеалната половинка на Ерин, която трябва да бъде твърда през целия филм. В същото време те се нуждаят един от друг и са привлечени един от друг.” За продуцента Дани де Вито актьорският състав е мечтата на всеки продуцент. “От самото начало у целия екип съществуваше определено усещане за филма”, споделя той. “Щеше да бъде много
по-лесно да се осмеят участниците в историята, но актьорите направиха така, че да им вдъхнат друг живот.” Де Вито продължава: “Между Джулия и Аарън имаше привличане, което превърна Ерин в много състрадателен и завършен човек. Освен това, двамата притежават способността да запазят истиността във филм.
По принцип актьорите играят за момента, но Джулия и Аарън притежават мистериозното чувство да знаят накъде върви героя. Двамата не дават нищо напразно; запазват си и за по-късно. Всеки ред от сценария е наситен с убеждението на героите. Джулия и Аарън са страхотна комбинация.” Шамбърг бързо добавя, че Робъртс и Екхарт са не са само актьори, които се привличат на екрана. “Албърт и Джулия са страхотен екип. Неговият герой (Ед) e идеалният фон на героинята, а тя - неговото идеално допълнение.” Единствената сцена, която е представлявала трудност за Джулия е тази, в която се появява редом до истинската Ерин Брокович. "Това е сцената, когато съм на вечеря след като съм загубила делото за катастрофата. Останала съм без пари, вратът ми е в шина, децата са непослушни, а Бет може би е болна. Бебето е наистина уморено и крещи с всички сили - тогава Ерин идва до масата като сервитьорка. Беше наистина малко обезкуражаващо и странно да играеш истински човек, когато същият е в един кадър с теб. През цялото време гледах Ерин и си мислех: “Какво ли мисли тя в момента? Сигурно, че играя като ужасна майка.” Тогава погледнах към нея и видях, че на табелката й пише “Джулия “. Направо загубих ума и дума”, смее се Робъртс. За Содърбърг, който никога не седи пред видеомонитора, а обикновенно е зад или от дясно на камерата, Джулия казва: ”Нямам представа как го прави, но ми дава чувство за сигурност и увереност. Чувствам се сякаш той наистина е с мен, когато ме наблюдава. Толкова много се грижи за нас. Мисля че просто обича киното и като режисьор се чувства отговорен да направи добър филм. Харесвам как движи камерата, как гледа през обектива. Харесва ми, че е на “ти” с композицията на кадъра.” “Отказах се от видеоасистента преди около пет години,” отбелязва Содърбърг. “Защото чувствах, че ме прави по-пасивен. Заснел съм сам всичките си късометражни филми, а “Англичанинът” започнах отначало. В действителност няма полза да гледаш през обектива докато върви действието. Усещането за това какво всъщност ще направиш е много силно. Мисля, че и самите актьори се чувстват по-удобно, когато знаят, че ги виждам по непреиначен начин.” “Стивън постоянно ме изненадва,” разкрива Джулия. “Мисля, че научих повече за правенето на филми, като го наблюдавах как работи. Той създаде атмосфера за всекиго, а да участваш в това е забележително.”
Фини е напълно съгласен с Джулия що се отнася до режисьора. “Стивън е много решителен. Не се замисля много дали трябва или не трябва да направи едно или друго нещо. Стивън вярва, че ако разпредели ролите правилно, актьорите ще свършат по-добре работата си. Те просто се нуждаят от малко побутване в определена посока. На снимачната площадка цари чудесна атмосфера. Всеки много се забавлявя.” Екхарт също намира присъствието на Содърбърг на снимачната площадка много предразполагащо. ”Можеш да отидеш при него, да го питаш нещо и да разговаряте за филма”, казва той. “Позволява на актьорите сами да изграждат героите си, докато не възникне проблем. Това е много хубаво… Той работи винаги усмихнат. Създава атмосфера, в която се чувстваш работоспособен и спокоен. И точно това е начинът, по който се прави добър филм.” “В края на краищата”, казва Робъртс за работата й с партньорите, “да играеш е все едно да танцуваш с адски добър танцьор. Просто трябва да следваш ритъма, от който и двамата сте погълнати. А това определено беше добър танц.” Содърбърг се съгласява и допълва: “Ако играеш добре, имаш много малко работа - просто малки поправки и няколко технически трика. Аз просто трябва да съм сигурен, че камерата е поставена на правилното място, за да заснеме това, което те правят.”
25.04.2024
16.04.2024
12.04.2024
10.04.2024
01.04.2024