Чернокож шотландец командва в “51-ят щат”

Елмо Макелрой пристига в Ливърпул, облечен в шотландска поличка, носейки най-новия наркотик – синьо хапче наречено POS 51. Всички искат да притежават формулата, от група откачени скинари до местните наркобарони. С помощта на Феликс, дребен бияч, вманиачен на тема футбол, Елмо ще се опита да направи състояние. И да оцелее.

“51-ят щат” е сериозен, въпреки привидния си непукизъм или откачените епизоди, в които можете да видите кървав разстрел в хотелски апартамент, масово посиране в лаборатория или как “уважаван” наркобарон се превръща в мнооого късчета сочно червено… месо. И въпреки че всяка втора реплика е псувня, а всяка първа съдържа поне четири простотии, филмът на Рони Ю всъщност е зрелищна вакханалия, маскираща сериозно послание. Всеки си получава заслуженото.

Развлекателният динамичен дух на историята ви залива още с началните надписи на филма, в бълбукащата лаборатория на Елмо, където се забъркват “сини бонбонки” и далеч по-взривоопасни смеси. И не ви пуска до самия епилог… след мача между Ливърпул и Манчестър.

В сферата на екшъна и монтажа, хонконгският режисьор Рони Ю отдавна е доказал способностите си и леснината, с която открива най-прекия път до зрителските неврони. В “51-ят щат” той си е поставил по-сложна задача на жанрово смесване, някъде между високооборотното преследване на “48 часа” и халюционогенното въздействие на “Трейспотинг”.

Между препусканията с коли по улиците на Ливърпул, нагледните уроци по медитация, други по отлична стрелба, еротичните забежки и неуморното надлъгване, героите често губят най-ценните си притежания, но… откриват други. Като Емили Мортимър например.

Филмът дължи много на разтропаното си чувство за хумор и на Самюъл Джаксън, който през цялото време дефилира в своята поличка, за да ни достави удоволствието да я свали (съвсем!) по време на финалния мач по голф с един истински шотландец.

Приликите с хитовите кинозаглавия на Гай Ричи не накърняват оригиналността на “51-ят щат”, а само засилват неговата анекдотичност и прибавят нова краска към палитрата на модерното “гангстреско” кино. При това го правят с неподправен стил и предумишлено тромав финес.

Нет Фокус