Завръщането и краят на Властелина

09.01.2004 г.
Завръщането и краят на Властелина“Завръщането на краля” е чудесен начин за започване на годината. Но в същото време слага край на очакването. А дори малките деца се научават бързо, че най-хубавото от празника е в очакването. Остава ни утешението, че можем да гледаме трите серии на “Властелинът на пръстените” една след друга, при това колкото пъти искаме.

Един не много известен австралиец като Питър Джаксън записа името си със златни букви в митологията на киното, създавайки наистина легендарна киносага, съставена от взаимнодопълващи се части. Може би “Задругата на пръстена” беше все още леко плах, едва забележимо белязан от неувереността как ще реагират хилядите фенове на книгата и неизбежно по-описателен, за да ни въведе в историята и да ни запознае с главните действащи лица.

“Двете кули” набра динамика и доста безпощадно ни потопи в мрака на вечното противоборство между силите на Доброто и Злото. За да дойде “Завръщането на краля”, не просто като кулминация и логичен завършек на приключението, но и като тържество на жизнеутвърдителните сили - нещо, на което непрочелите книгата само плахо се надяваха.

Един от най-безспорните успехи на режисьора и неговия екип, се оказа умението да се разделят и поддържат няколкото сюжетни линии, без никоя от тях да бъде ощетена откъм действеност, ефекти и зрителско любопитство. В това отношение “Завръщането на краля” първоначално изглежда по-скромен, сякаш всичко, което ни предстои да научим е съсредоточено по две линии: Арагорн, който се завръща в царството на дедите си, за да обедини хората и да седне на предопределения трон; и Фродо, повлякъл мъчителни крачки към бълващата лава планина в Мордор, където трябва да се реши да захвърли “Безценното ми”. Скоро обаче дори пакостливите хобити Мери и Пипин се оказват забъркани в самостоятелни авантюри и действието отново се заплита в множество нишки, тъчащи необикновените шарки от историята на Средната земя.

Дошло е ново време, елфите ще се оттеглят, за да оставят управлението на този свят в ръцете на хората… За добро и за лошо.
В подобни епични фрески винаги е трудно да се отличи отделният изпълнител, конкретното актьорски присъствие. Още години наред ще свързваме лицата им с тази история и когато видим Виго Мортенсен, Йън Маккелън, Орландо Блум или Илайджа Ууд, неизбежно ще се оглеждаме за останалите. И великото приключение ще оживява в паметта ни.

Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.