
Там също има въже и се оказва, че торбите са дърпани от две страни. Едната – сградата на БАТ’ ГОШО, а другата – каруца с цигани. Въжетата бавно се опъват. Макарата на асансьора едва, едва върти и скърца, а сърцето на мършавия кон с каруцата така лумка, че единствената му мисъл под гривата от три косъма е телефонен номер “150”. ЦИГАНИНЪТ, който шиба коня с камшик, започва да хвърля къчове от напрежение и да налага и себе си. Въжето се опъва докрай. Изведнъж се къса. Каруцата се изстрелва, а торбите политат към сградата на БАТ’ ГОШО . От нея се чува тътен и се вдига пушек. Поглед над планетата Земя. Каруцата прелита към Космоса, а някъде от Европа изпада един асансьор.
© Сценарна работилница
художник Ивайло Панайотов