“БАТ’ ГОШО ПРАВИ РЕМОНТ”: Първа кражба на цимент

“БАТ’ ГОШО” току що е намерил квартира, която има нужда от ремонт. Ремонтът има нужда от пари. “БАТ’ ГОШО” също, но няма. Затова трябва да търси други начини... Намазан с кал по лицето, като рейнджър, и с листа, залепени по тялото, на прибежки и припълзявания БАТ’ ГОШО стига до наредени една върху друга циментови торби. Той бърка зад ревера си, където е арсеналът му, и изважда въже, с което намотава торбите една след друга. След като е готов, прикривайки се, се оттегля. Опъва постепенно въжето. То стига до кооперацията на БАТ’ ГОШО. Той го захваща за макарата на асансьора. Качва се вътре и натиска последния етаж. Въжето започва да се опъва. Циментови торби обаче са вързани и от другата страна.

Там също има въже и се оказва, че торбите са дърпани от две страни. Едната – сградата на БАТ’ ГОШО, а другата – каруца с цигани. Въжетата бавно се опъват. Макарата на асансьора едва, едва върти и скърца, а сърцето на мършавия кон с каруцата така лумка, че единствената му мисъл под гривата от три косъма е телефонен номер “150”. ЦИГАНИНЪТ, който шиба коня с камшик, започва да хвърля къчове от напрежение и да налага и себе си. Въжето се опъва докрай. Изведнъж се къса. Каруцата се изстрелва, а торбите политат към сградата на БАТ’ ГОШО . От нея се чува тътен и се вдига пушек. Поглед над планетата Земя. Каруцата прелита към Космоса, а някъде от Европа изпада един асансьор.

© Сценарна работилница
художник Ивайло Панайотов