“Заплащането” на Джон Ву

Екранизация по роман на доста модерния в момента Филип К. Дик, “Заплащането” е кръстоска между научна-фантастика, криминален трилър и екшън. Това обаче не създава сериозни затруднения при възприемането на филма, който изпълнява отлично развлекателната си мисия.

Инженерът Майкъл Дженингс продава доста скъпо труда си на мултинационални компании, а в замяна приема паметта му да бъде изтривана след изпълнението на всеки договор, като мярка за запазване на поверителността. След като инвестира три години от живота си в един научен проект, той открива, че е бил измамен от работодателя си. И единствено предметите от един пощенски плик му помагат да проумее какво се е случило и да вземе положението в свои ръце.

Джон Ву остава верен на предпочитаните си теми: лоялност, семейство, чест. От друга страна Майкъл Дженингс е далече от архетипите, които режисьора изгражда във филмите си посветени на хонконгските триади. Той е индивидуалист, работи за себе си и основната му мотивация са парите. В изпълнението на Бен Афлек се прокрадва и лека склонност към сантимент.

Забавен е начинът, по който съдържанието на плика предопределя разказа и чертае криволиците и обратите в него. Всеки предмет, от кламера, до очилата, функционира като драматургичен ключ. В това отношение “Заплащането” напомня на видеоигрите, в които геймърът събира колекция от аксесоари, предназначени да го спасят, ако изпадне в трудна ситуация.

Екшън-сцените също се оказват грижливо програмирани и строго подчинени на хода на събитията. Този неочакван аспект провокира свежестта на филма. Зрелищността се оказва производна на систематичността, с която Джон Ву подхожда към отделните елементи от интригата, извеждайки на преден план философската рефлексия за относителността на паметта и на спомените, попаднали в плен на новите технологии. Така машината, която отваря прозорец към бъдещето се превръща в заплаха за цялото човечество, защото страхът от идващото блокира усещането за настоящето.

На първо място в “Заплащането” е грижата за ритъма и за ефикасността на сюжетните ходове. А присъствието на Ума Търман е магнетично, където и да се появи.

Нет Фокус