Конкурсната програма на СФФ

13.03.2004 г.
Конкурсната програма на СФФПресконференцията на участниците в конкурсната програма на СФФ мина лежерно и изключително свежо – режисьорите, млади хора с по един- два филма приемаха насериозно единствено любовта си към киното, и заради това някак артистично небрежно не съвпаднаха с маската на  скучноватото, достолепно присъствие в него, характерна за някои от по-възрастните им колеги.

Най-радикален в споменатата посока беше Зигфрид, който каза, че филмът му ”Санса” е просто една импровизация и на всичкото отгоре, той обича често да прави промени в него, така че в София ще бъде показана просто една от версиите. За френския музикант и режисьор ”всеки харесва филми, в които намира нещо свое, припознава част от себе си” и в тази връзка той не се сърди на публиката, ако тя напуска киносалона по време на прожекция. Цялото това изпълнено с непринуден психологизъм и небрежарски патос словесно есе, Зигфрид  произнесе на един дъх и недвусмислено успя да спечели на своя страна вниманието и симпатиите на аудиторията в ”Мати”.

Зорница София не изневери на имиджа си да бъде лаконична и загадъчно кратка в изказванията си. Но за сметка на това боравеше точно с фактите – от много време насам кино ”Люмиер” не се е пукало по шевовете с толкова много правостоящи, дошли да видят ”кино направено от млади хора за млади хора”. За Зорница София поколенческият  дискурс е онзи маркер, който обяснява интересът и емблематичното  очакване за бъдещ голям успех на дебюта й. Въпреки това режисьорката сподели за ”Мила от Марс”, че не е била уверена в резултата от проекта си още от неговото започване и страхът от провал е бил водещия стимул за нея изобщо да поеме подобен риск… продължил със завършването на филма два часа преди неговата премиера вчера вечерта.

Американецът Алън Миндъл сподели, че неговият ”Милуоки, щата Минесота” е плод на шестгодишна работа по сценария – който постепенно се подредил като домино и постепенно се напасвал, изпълнен с все ”по-лични моменти”, макар че в първите си няколко варианта гравитирал около предвидения за главната роля Тим Рот.  Към края на пресконференцията изпълнителният продуцент на ”Мой личен Айдахо” на Ван Сант реши да си поговори директно с публиката, като питаше почти един по един стоящите на масите пред него кинодейци и журналисти – от кои държави, градове и медии са.

Босненецът Сърджан Вулетич (”Лято в златната долина”) бе пределно откровен – „Нас хората от Сараево западните продуценти по обясними причини ни харесват и ни дават пари да правим кино”. Това обаче не е попречило на режисьора да направи по своите думи ”първия босненски филм, който не е за войната”. Вулетич прояви и завиден оптимизъм – той усеща зад гърба си мощната традиция на киното от бивша Югославия и чувства бъдещето на Сараево, като особена балканска зона, в която филмите се случват без да има нужда постоянно да се чува вечното оплакване, че липсват средства и пари.

Алан Котон(”Победена”)  каза, че много трудно  е осигурил финансирането на втория си проект в отдалеченото на много километри от Босна, Мексико. Първият му филм сам дошъл при него под формата на ”един луд продуцент”, който му предложил, убедил и ентусиазирал да заснеме нещо, което не било чак толкова присъщо за самия него. Докато авторът на  ”Шулце свири блус” Михаел Шор  дебютира с изцяло личен проект, който 10 години е събирал прах в чекмеджето му, но се е реализирал едва след пренаписването на сценария. Филмът му е показван досега на седем фестивала и София е поредната спирка по пътя му…

И така – състезателите са известни, въпросителните около първото място окончателно ще отпаднат в неделя.

В неделя, 14 март, в 14.00ч. в зала МАТИ’Д ще бъдат обявени наградите на 8-мия София Филм Фест, а официалната церемония по награждаването е от 19.00ч., в зала 1 на НДК.
Copyright © 2019 Dir.bg.