За филма "Завръщането на Поли"

За филма Е, вероятно като ученичка Поли не е имала татуировки. Нито пък склонност към храните със силни подправки, еротичната салса или колекционирането на подаръци от бивши гаджета...като полу-слепия питомен пор, който са й подарили в Италия.

А що се отнася до Рубън - неговата склонност да планира всичко в живота си може би не е била толкава всеобхватна в ученическите му години, както и споменатата принуда да живее на кръстопът.

Но дори на кръстопът, Рубън разбира, че неща като трудносмилаемата храна, страховитите истории за деца и развеселяващите домашни любимци, могат да те изкарат от равновесие. Животът е изпълнен с рискове... също както любовта, а когато си с Поли може ли да очакваш /или да се наслаждаваш/ на нещо по-малко от това.

За сценаристът-режисьор Джон Хамбург, чийто подход към комичните образи, смешните диалози и забавно-смущаващите /а понякога и малко грубоватички/ истории, е превърнал в хитове предишните филми, на които той е съсценарист - Запознай се с нашите и Зулендър, образът на Рубен Фефер, избягващият рискове рисков анализатор от Завръщането на Поли е бил нещо като неканен гост, преди да стане част от сценария. Месеци преди Хамбург да започне да пише последния си сценарий, образите на Рубен и неговия свят вече са натрапчива мисъл в ума на сценариста.

Хамбург си спомня, "В този филм аз исках да представя един мъж, който планира абсолютно всичко в живота си... и тогава, какво би било най-лошото нещо, което може да го сполети? Помислих, че това може да е жената, с която той се готви да прекара остатъка от живота си, а тя го зарязва точна насред медения им месец. Сега той ще трябва да започне отначало - и кое може да е следвашото най-добро/лошо нещо, което може да му се случи? Той среща едно момиче, с което мисли, че може да се обвърже, а тя се оказва най-завеяният човек, когото познава. И тъкмо оттук започва завръзката".

Както в предишните си сценарии за комични актьори, Хамбург започва първоначално да пише за Поли, без да има предвид точно определен актьор. Вместо това майсторски извайва образите от сценария със сръчeн финес, стремейки се да създаде една базисна реалност, след това прибавя и хулиганските изпълнения и накрая с едно рязко движение одухотворява всичко.

Той продължва, "Това, което ме блазни и което е едно от най-страхотните неща при писането на сценарии е, че имаш някаква обикновена ситуация, която можеш да направиш мегакомична, като заплиташ все по-големи и по-големи каши - точно в такава насока работят мислите ми."
Copyright © 2019 Dir.bg.