В очакване на “Непоносима жестокост”

Вчера със Содърбърг (“Трафик”), днес с братята Коен, утре със Спилбърг (“Terminal”): Катрин Зита-Джоунс скача от филм във филм при най-добрите режисьори.

- “Непоносима жестокост” беше проект, който мина от ръка на ръка. Джулия Робъртс и Ричард Гиър трябваше да участват, след това се спрягаха Хю Грант и Тея Леони.

Катрин Зита-Джоунс: Да, това е един от онези превъзходни проекти, които остават в чекмеджетата, неизвестно защо. Също както “Чикаго”. От Бет Мидлър до Мадона, без да забравяме Голди Хоун, всички в Холивуд са държали сценария в ръцете си. Когато братята Коен, на които съм фен, ми предложиха да изиграя ролята на Мерилин, направо се почувствах горда.

- Всички актьори, които са работили с братя Коен, ги хвалят. Как си го обяснявате?

К. З.-Дж.: Защото тези типове обожават да правят кино и страстта им е заразна. С тях всичко е лесно, нищо не става с крясъци и сълзи.

- Дори в романтична комедия вие пак намирате начин да сте злобно хаплива. Може да се каже, че сте антипод на Мег Райън.

К. З.-Дж.: Вярно е, че героините ми често са “лошите”. Мерилин има студено сърце, но не е непоправима и всъщност не си дава сметка за хаоса, който оставя след себе си. Тя е мила, въпреки всичко, иначе не би имала толкова съпрузи (Смее се).

- Всички персонажи в “Непоносима жестокост” са нестандартни, верни на света на братя Коен. С изключение на вашия. Не съжалявате ли, че филмът не ви позволи да се отпуснете повече?

К. З.-Дж.: Вярно е, че би ми се искало да стигна по-далече в комедията, да играя по-откачени роли. Писнали са ми образите на сериозни жени. Не че искам да се кача на масата и да разказвам мръсни вицове… Каквото и да е, ако го има в сценария, мога да се справя, въпреки че подобни неща не са ми в кръвта. Обратното на Джордж, който притежава невероятен усет за забавното. С удоволствие бих се впуснала в комиксовата плоскост, която той експлоатира във филма.

- Наистина се случва нещо между вас и Джордж Клуни на екрана. И сексуалната химия, наред с останалото, е почти осезаема.

К. З.-Дж.: Инстинктивно почувствах, че между мен и Джордж нещата могат да потръгнат, но това не беше целенасочено разработено. Почти не го познавах преди да се срещнем на снимачната площадка, в сцената в ресторанта, където той ме пита дали съм месоядна, а аз му отговарям: “О, представа си нямате до каква степен!”. А я заснехме без репетиции. Това си беше като истински танц, физически и мисловен, нещо като хореография, чието темпо двамата с Джордж успяхме да уловим от раз.