"Идалго: Океан от огън" - не е важно кой ще победи

Някогашният каубой (Виго Мортенсен) е жива легенда, но всъщност славните дни на Хопкинс и неговия кон, мустанг на има Идалго, са далечно минало. Несретници в собствената си родина, Франк и Идалго имат какво да доказват, когато Хопкинс става първият американец, призован да участва в “Океан от огън” – изтощително състезание по оцеляване през безпощадната Арабска пустиня и дългото 3000 мили пътуване. След като състезателите дават клетва  да победят, състезанието вече не е само въпрос на гордост и чест, а се превръща в битка за оцеляване и опит да бъде постигнато невъзможното.

“Идалго” разказва за одисеята на каубоя Хопкинс и неговия мустанг, странници в чужда страна, които стават първият американец и неарабски кон, които участват в най-суровото състезание за издръжливост в света. Виго Мортенсен е в ролята на мъжа, признат за най-великият ездач на дълги разстояния,  когото Западът някога е  познавал.

“Заинтригуващият сюжет е най-важното нещо, а доста често е и голямо предизвикателство”, казва продуцентът Кейси Силвър. “Но сценаристът Джон Фъско знае как да го постигне”.

Повече от петнадесет години Фъско търски зрънцето, от което ще израстне “Идалго”. “Това е забележителна история, истински бисер. Затова трябва доста да се поровиш в миналото”. Всеотдаен изследовател на американския Запад, индианската култура и конете, Фъско стига до историята за Хопкинс и неговия мустанг, докато работел в музей за запазване културата на индианците.
Проучвах типичните индиански коне, които можете да видите в скулптурите на Ремингтън и Ръсел, и така срещнах името Хопкинс, който яздел известен индиански кон на име Идалго. Докато четях за тях ми хрумна идеята за легендарното състезание през Арабската пустиня. Нямаше нужда да търся още информация за тях. Онова, което бях намерил ми подсказа, че това е една невероятна история.

“Интересното за състезанието “Океан от огън” е, че не е важно кой ще победи”, казва Мортенсен. “Става въпрос за това да го преодолееш, както и за това как трудностите, с които трябва да се справиш, те променят.”

За ролята на Франк Хопкинс трябва актьор, който може да изиграе сложни емоционални състояния, като в същото време е способен и на трудни атлетически изпълнения. Тъй като това нямало да бъде обикновена роля, филмът се нуждел от необикновен актьор, някой, който ще направи от филмът епос. Режисьорът Джонстън и продуцентът Силвър се обръщат към Виго Мортенсен – актьор, играл в повече от 30 игрални филма, измежду които последната част на трилогията “Властелинът на пръстените”, отредил му видно място сред звездите. С богатия си опит от предишни роли и ездаческите си умения, Мортенсен е един от малкото актьори, които притежават както актьорските, така и ездаческите способности, нужни за тази роля.
 “Знаех, че Виго ще докаже актьорската си класа, още преди да го срещна. И бях убеден, че ще бъде идеален за филма. Не знаех само какви специфични черти  ще придаде на образа на Франк Хопкинс”, казва Джонстън. “Виго изучаваше еволюирането на своя образ и още преди да започнехме да снимаме той се превъплъщаваше в него. Беше предварително подготвен – когато правехме монтажа на филма, се изненадах от това колко добри са сцените на Виго, снимани преди месеци, изумителено следващи емоционалното развитие на неговия образ. Той имаше отлични инстинкти за всяка сцена и ги използваше по най-адекватния начин всеки път, когато се случеше нещо неочаквано, докато камерата се движеше.”

Мортенсен свърза историята на своя герой с тази за Давид и Голиат. “Всички се изправят срещу Франк. В сравнение с арабските им коне, мустангът Идалго прилича на кученце. Конче, изправено до техните жребци. Но въпреки че състезанието е неговото избавление, спечелването му не е толкова важно, важното е, че Франк е участник в него.”

Кино-легендата Омар Шариф също участва във филма – играе в ролята на шейх Рияд. “Оказа се, че снимаме на същото място, къде снимахме “Лорънс Арабски” преди 40 години с Питър О’Тул. Спомних си много неща и различни случки.”

“Към която и сцена да пристъпехме, той я свързваше с историите от миналото и как най-добре ще се получи. Невероятен актоьр е”, казва Мортенсен.

Шариф е номиниран за наградата на Академията и е трикратен носител на Златен Глобус. Последният му филм “Monsieur Ibrahim” е номиниран за Златен Глобус за най-добър чуждоезичен филм. Този филм и “Идалго” не позволяват на актьора да се оттегли от киното. “Не съм снимал от 1996 г., защото ролите, които ми предлагаха, не отговаряха на личноста ми. Живеех в Париж, когато разбах за “Monsieur Ibrahim”, и реших отново да се снимам. Докато работех по този филм, аз получих предложение за участие в “Идалго” – първата добра роля във филм на голямо студио, която съм получавал от доста време насам. Въпреки това, аз се снимах в другия филм, но намерихме компромисан вариант.”

Зулейка Робинсън, която прави първия си голям киното дебют с “Идлаго”, играе в ролята на Язира, духовитата дъщеря на шейх Рияд. Родена в Лондон и живяла в различни части на света, Робинсън внася международен привкус в този международен по своята тематика проект.

Връзката между Франк и Идалго е пресъздадена от Мортенсен и коня Ти Джей. “Ти Джей се държеше като човек”, казва Мортенсен. “Той правеше някои странни неща. Репетирахме, а аз се чудех “Какво може да излезе от това?” и тогава Ти Джей правеше точно онова, което трябваше. Във всяка сцена Ти Джей беше перфектен. И това се случваше прекалено често, за да бъде просто съвпадение. Късметлии сме, че го имаме.”

След завършването на филма, Мортенсен купува Тий Джей.

На режисьора Джо Джонстън изобщо не са му чужди визуалните ефекти. Той е режисирал редица филми, за които се били нужни многобройни ефекти като “Джурасик парк”, “Джуманджи”. Освен това преди да стане режисьор, Джонстън печили Оскар за създаване на визуални ефекти за класическия “Търсачи на изгубения кивот”. Но Джонстън, който режисира и интимната драма “Октомврийско небе”, е сигурен, че “Идалго” ще съчетае в себе си по най-добрия начин и двата свята. Ползвайки опита си от “Търсачи на изгубения кивот”, Джонстън решава да снима естествени сцени, когато това е възможно, и да разчита на визуални ефекти, когато има нужда от тях. Първоначално Джонстън планира 70 сцени с ефекти, но в крайна сметка те са увеличени тройно.