Необходимостта от човешко общуване в “Изгубени в превода”

Има филми, които не просто подтикват към размисъл, а сякаш са част от самата философия на живота. Филми, които те карат да се замислиш за разликата между това, което ти се случва и онова, което би искал да ти се случи. “Изгубени в превода” е история за прищевките на съдбата и за силата на случайността.

Актьор, чиято кариера е в застой, Боб Харис заминава за Япония, за да участва в скъпо платена реклама. В хотела, където е настанен, докато убива свободното си време, той среща Шарлот – скучаещата млада съпруга на фотограф от света на модата, който постоянно отсъства. Чаша след чаша, двамата страдащи от безсъние самотници си стават симпатични, доверяват се един на друг и прекарват нощите си по улиците и заведенията на огромния мегаполис Токио.

Странен филм на ръба между милувката и потръпването, “Изгубени в превода” навява необятна, необяснима тъга, характерна за стила на режисьорката София Копола, “самозаточила” се в Рая на една чужда цивилизация, в света на непредвидимото. Фосфоресциращите кръстовища и неспирния поток от японски любезности, контрастират с просветления покой на храмовете, и в този контраст няма нищо театрално. Япония изглежда едновременно близка и далечна, пречупена през странната гледна точка на двама американци.

27 снимачни дни, двама склонни към импровизация актьори, шепа техници - “Изгубени в превода” бележи реализирането на една необикновена мечта. Нарочните паузи и дрезгавият глас на чудесната Скарлет Йохансон, се претопяват идеално в непринудеността на момента. Фриволното, импровизирано раздвоение на сюжета демонстрира желание за спонтанност, удоволствие от бягството и от платоничната любов.

Серенадата на София Копола бавно набира мощ, от първите нотки на дисонанс към пълната, вълнуваща хармония. Смехотворните ситуации дължащи се на “превода” във всеки един смисъл, както и забавните недоразумения в никакъв случай не накърняват меланхолията на безвремието. Любовта, която се заражда между Боб и Шарлот се крие в поетически мигновения, където една сълза е равнозначна на целувка.

Нет Фокус