В очакване на “Хелбой”

След два филма, които не успяха да го наложат като престижен режисьор, Гийермо Дел Торо ни предложи през 2002 г. две абсолютно противоположни творби. Малкото фантастично бижу “Гръбнака на дявола” е испано-мексиканска копродукция, чието действие се развива на фона на Гражданската война в Испания и представя един почти приказен свят, в който творецът извиква спомените си от детството.

На другият полюс е “Блейд 2” - чист холивудски продукт, който се оказа любопитно упражнение по разкрепостен стил и където режисьорът се радва от сърце на невероятните кадри, направени възможни от дигиталните технологии. “Хелбой” е наследникът хибрид на тези престижни родители.

Възприемайки отново един интимистки подход, последният филм на Гийермо Дел Торо изненадва с липсата на отстъпки по отношение на жанр, който започна да ни изглежда изчерпан и отегчителен след като екранизациите на комикси се превърнаха в постоянно присъствие в летния филмов календар.

Дел Торо не закъсня да смути публиката с новия си опус, който в крайна сметка е по-близък до “Гръбнакът на дявола”, отколкото до другата му комиксова адаптация. Трейлърите на “Хелбой” извеждат на преден план екшън-сцените, но филмът до голяма степен загърбва правилата на обикновения летен блокбастър. Задоволявайки се с бюджет от 60 млн. долара, той остава верен на първоизточника си - малко познат на широката публика и далеч от модните комикси.

И въпреки че екшън-сцените запазват известен размах, който пренася на екрана мащабността на битките, Дел Торо се отказва от външните демонстрации на кинематографичния си език и прибягва умерено към визуални ефекти. Така той избягва сензационността и успява да съхрани хомогенността на една история, която се фокусира в по-голяма степен върху персонажите, отколкото в титаничните сблъсъци между тях.

Запазвайки епични измерения, с приключения пресичащи времето и пространството, режисьорът постига и един необикновено реалистичен фон – от Втората световна война, до наши дни, - на който тези изроди от всякакъв тип ни разкриват силните и слабите си страни, това, което ги обединява и онова, което в крайна сметка ги прави човекоподобни... “Хелбой” е обяснение в любов на един автор към неговите чудовища.

Нет Фокус