За филма

Десет ярда е резултат от естествения химически процес, когато актьорите се събират отново за коктейл с пресата по повод Девет ярда, почти година след завършването на продукцията. През това време повечето от тях не са се виждали, но възстановяват топлите отношения по между си и започват да си спомнят за чудесното време, което са имали, докато снимали първия филм. Започват и да си представят в какви ситуации биха се оказали техните герои, ако историята има продължение.

Как би потръгнал семейният живот на младоженците Оз и Синтия, и как изтъкнатият наемен убиец Джими Лалето би се справил с новата си роля на домошар? Ще съумее ли новачката в същия занаят Джил, да понесе липсата на любимата си работа? И въжможно ли е Джими и Оз да очакват, че огромната измама със “смъртта” на Джими ще остане неразкрита и ги очаква съвсем спокоен живот?

“Актьорите започнаха да си играят с идеи за втори филм, още преди първият да е излязъл по екраните”, казва продуцентът Дейвид Уилис, един от продуцентите и на първия филм. “Оказа се, че всички ние мислим в една посока”.

След като актьорите се решили да повторят първоначалните си роли в продължение на оригиналния филм, продуцентите са обърнали към режисьора Хауърд Дойч, получил през 2003 номинация за наградата на режисьорската гилдия за филма Gleason. Дойч е майстор на комедията, доказал го с филми като The Odd Couple II и Още по-сърдити старчета, с участието на холивудските легенди Джак Лемън и Уолтър Матау. Известният усет на режисьора към комедията и умението му да се възползва от импровизационните способности на актьорите, като им създава най-подходящата за това атмосфера – където една шега бързо става причина за друга, били решителното предимство при избора им.

“Аз не съм почитател на импровизацията заради самата импровизация”, уточнява Дойч. “Смятам, че трябва да има основа и някакви предварително зададени параметри. Когато една сцена има добра основа, можеш да оставиш актьорите да се позабавляват. Техните идеи и вдъхновение могат да се окажат още по-добре решение”.

Помощта да се създаде тази основа дошла от сценариста Джордж Гало, който напоследък е работил по Лоши момчета II и е може би най-известен с класическата екшън-комедия Среднощно препускане, в която безкомпромисният Робърт Де Ниро за първи път демонстрира комедийния си талант. “Проблемът с продълженията понякога е, че почти повтарят отново същия филм”, казва Гало, който започнал работа по героите и сюжета, създадени от сценариста на Девет ярда Мичел Капнър през 2004. “С времето хората се променят, и аз исках да разбера какво се е случило с тях в годината след края на последния филм. Джими се е оттеглил и се е заселил в Мексико, къдото разполага с времето, необходимо му да си изясни живота си, да преодолее кризата и да се превърне в човек, за когото най-важно е семейното огнище. При това държи старите демони под ключ – но едва-едва. Бившето му протеже, Джил, сега е негова съпруга и си мечтае за кариера като платен убиец, макар все още да не съвсем подготвена. Старият живот наистина й липсва”.

Междувременно в Лос Анджелис, “Оз живее в постоянен страх, че бандитите на Гоголак, които той е измамил заедно с Джими, ще му потърсят сметка”, добавя Дойч. “Той не може да се отърве от чувството, че още нищо не е свършило и постоянно се оглежда през рамо. Обмисля изкопаването на ров с вода около къщата си. Вече има ограда от бодлива тел, охранителни камери на всяко дърво и всякакви въобразими технически устройства, за да защити себе си и жена си, която се поболява от неговата нарастваща параноя. Смешното е, че той е прав да се страхува, а тя не му вярва”.

Също толкова силно, колкото Оз се опитва да избягва бандитите на Гоголак, Джими се опитва да избягва всичко, свързано с предишния му живот – а това неговата самоличност на наемен убиец, връзката му с Гоголак, бившата му съпруга Синтия (сега омъжена за Оз) и най-вече – бившия си приятел и съсед, Оз.

Но старият Ласло Гоголак е решен да раздруса сериозно тези две не-толкова-щастливи семейства. Освободен условно след като е прекарал години в затвора, 70-годишният психопат, не може да понесе мисълта, че Джими е изиграл любимият му син, Яни. В затвора е имал достатъчно време да планира отмъщението си. Недоверчив към зъбните снимки, той е убеден, че Джими е жив и се крие някъде. Но също така знае, че Джими е умен и няма да го открие лесно, затова се насочва към определено най-слабото звено в операцията – злощастния Оз – правилно преценявайки, че “зъболекарят ще ни заведе при оня плъх”.

Съвсем сигурно, след като Ласло момчетата му отвличат Синтия, те знаят, че паникьосаният зъболекар ще хукне за помощ към единствения си познат, който може да се справи със ситуацията: Джими Лалето.

“Но Джими е предупредил Оз, че ако някога сде опита да се свърже с него, ще мине с колата си през него 20 пъти”, уточнява Дойч. “Той не трябва дори да си мисли да го търси. За Джими е важно всички да го смятат за мъртъв и така му харесва. Той определено не иска да вижда Оз отново, затова когато Оз изниква без предупреждение в тайното му убежище в Мексико -- е, да е внимавал повече, защото лошо му се пише”.

“Приятелството често се надценява. Освен това имам достатъчно приятели. Ще трябва да се отърва от неколцина”.

“Работата е такава”, привидно безучастно казва Дойч, “че Джими е забавен и няма нищо против хората да се позабавляват с него, дори понякога и той се смее с тях, но никой не знае, кога ще те застреля. Сериозно. Ще ви убие. Той това прави”.

Но и Джими вече не е съвсем същия, какъвто го помним от Девет ярда. Макар и все още “хладнокръвен убиец, сега той е малко по-чувствителен и отзивчив. Той чувства закъсняла вина за предишния си начин на живот и изпада в нещо като пиянско разкаяние”, най-често в неподходящи моменти, отебелязва Дойч. “Плюс това е развил мания по отношение на килима си и готвенето и е удоволствие да се наблюдават тези нови измерения в един вече познат герой”.

В някои отношешения, в тази глава от техните животи откриваме, че Джими и Оз са разменили някои черти на образите си от първия филм, отбелязва Брус Уилис, като например “Джими се е отказал от престъпленията и живее в Мексико със съпругата си, като се занимава с готвене и градинарство, а Оз е станал доста по-решителен тип”.

Уилис слага сред любимите си сцени онази, в която той и Пери пият по две-три (или девет-десет) в бара на хотела и неговия герой щедро предлага да сподели някои от най-дълбоките си тайни – независимо дали другаря му иска или не. “Тази сцена и на следващата сутрин”, признава той, “е една от най-смешните, които съм правил някога. Джими наистина е много объркан… но по много забавен начин”. Разбира се.

“Да бъде едновременно забавен и опасен не е нищо ново за Брус”, казва продуцентът Арнолд Рифкин, който може да разкаже и колко добре изглежда Джими по престилка, пантофи със заешки муцунки и димящ автомат в ръце. Дългогодишният агент на Уилис и партньор в неговата компания, Cheyenne Enterprises, Рифкин, с лекота изрежда много от успешните филми на разностранния актьор, носител на Еми и Златен глобус в целия жанров обхват, “ог Лунна светлина и Среща с непозната до Хлапето, от Армагедон и Умирай трудно до Криминале и Шесто чувство”. Той казва, че основната мотивация на Брус Уилис да участва в Десет ярда била просто “за да се забавлява. И да изиграе отново роля, която му е доставила удоволствие, на злодей, който всъщност не е чак толкова лош, и да поработи с талантливи партньори, за които знае, че както и да им подаде топката, те ще му я върнат”.

“Брус може всичко”, свидетелства и Дойч. “Очарователен, опасен, забавен, силен….той може да бъде какъвто си поиска. Мисля и, че разбира, че химията между него и Матю е уникална. Той обича да се смее, а никой не може да го разсмее така, както Матю. И честно казана никой не може да разсмее Матю така, както Брус. Джими и Оз са противоположни във всяко отношение, като Северния и Южния полюс, като азота (nitro) и глицерина, и точно толкова експлозивни. Когато две такива противоположности се сблъскат, винаги се получава експлозия”.

Толкова забавен, колкото самата експлозия е и процесът, чрез който се стига до  нея, стъпка по стъпка -- една заплаха, малко хленч, един гаф, “докато  се стигне дотам Брус да хвърли сандвича си в лицето на Матю или се опита да го удуши по средата на обяда. “Те трябва да правят това в пълен синхрон, да бъдат едновременно антагонисти и свързани, да ви накарат да повярвате, че не могат да се понасят и все пак някак си са приятели и са заедно”.

“Между Матю  мен има чудесна химия”, казва Уилис. “С него шегите стават съвсем лесно и работата е удоволствие. Има природен усет за комичното и това прониква в целия филм”.

“С лекота установихме връзка”, добавя Пери, неколкократно номиниран за Еми и и наградата на актьорската гилдия, според когото приятелството му с Уилис е основната причина да си пасват толкова естествено и на екрана. “Познавам реакциите му и той познава моите. В първия филм, между героите ни се установи някакво взаимно уважение. Оз не отказва предложението на Джими, защото започва да го харесва, а Джими не убива Оз, защото също го харесва. Но това не е лесно приятелство. Винаги съществува възможността Джими да забрави за дружбата и просто да гръмне Оз без никакви угризения, защото си е такъв. Те са като Том и Джери (ако успеете да си представите, че Том може всеки момент да застреля Джери).

“Този елемент на страх”, обяснява Пери, “прави ролята ми по-интересна. Животът на моя герой е в опасност буквално през цялото време – аз съм абсолютно извън равновесие. В паниката си мога да мина на бегом през стъклена витрина или да падна осем пъти, докато се опитвам да изляза много бързо от стаята и публиката ще ми повярва, защото залогът е живота ми”.

“Матю не може да отвори врата, без да се блъсне в нея и трудно се справя със стълби и завои, защото е прекалено нервен. Това е територията на Бъстър Кийтън”, казва Гало, уточнявайки, че всяко струполяване на Пери е негов спонтанен принос. “В сценария ми няма такива физически елементи, но той инстинктивно забеляза потенциала на тези сцени. Той е много надарен физически актьор. И е абсолютно всеотдаен”.

В Десет ярда към Уилис и Пери се присъединява и Аманда Пийт, която получи номинация за наградата Blockbuster Entertainment за изпълнението си в първия филм като неквалифицираната начинаеща наемна убийца Джил, млада жена, която идолизира небезизвестния Джими Лалето по начина, по който така наречените групита следват рок-звездите. В новата история, Джил се е омъжила за своя герой-убиец и все още се опитва за стартира собствена кариера като наемен убиец с нищожен успех. Мишените й обикновено падат през прозореца или в шахтата на асансьора още преди да ги е открила и тя започва да губи увереност в себе си, което се отразява и на брака й.

“При Джил желанието е много по-силно от таланта”, признава Пийт. “Това е забавното при нея”.

“Освен че е забавна и очарователна, тя е и пълна с идеи”, хвали Уилис своята екранна съпруга.

Разширявайки коментара си върху целия актьорски състав и режисьора Дойч, Уилис казва, “ние импровизирахме, измисляхме нови неща и преценявахме дали вършат работа или не. В един момент Аманда затръшна багажника на колата върху главата ми и хората на снимачната площадка се притесниха, но ние продължихме и камерата не спря. Мога да си спомня кои моменти в готовия филм са такива както бяха по сценарий и кои не, но сега целият филм изглежда така, както трябваше да изглежда. Когато съберет 5-6 забавни хора заедно, неизбежно е да се появят нови идеи, шеги и гегове. Същото се случи и с  Девет ярда”.

“За мен беше много интересно да наблюдавам как се развива всяка сцена”, отбелязва Дойч, който се опитва да гледа и от двете перспективи - на режисьор и зрител, докато прави филма. “Аз се наслаждавах на динамиката: един напредва, друг изостава, кой кого се опитва да убие, кой на кого се цупи и кой създава хаос около себе си, как всичко се променя за секунди в зависимост от ситуацията, особено между тези тримата. Не само с Брус и Матю, но и заради енергията на Аманда. Като игра на тенис между трима, без мрежа”.

Без Джими да знае, Джил е поддържала приятелски контакти с Оз и Синтия през последната година, факт, от който Джими изобщо не е очарован, особено когато става ясно, че тя е споделя с тях и семейните им проблеми. “Той е сладък и се опитва да бъде добър с мен”, казва Пийт за нейния оттеглил се убиец, “но това не е достатъчно за Джил. Тя се е влюбила в опасен, чаровен, безкомпромисен гангстер и си го иска точно такъв. Тя си мечтае Джими да хвърли престилката и да се върне в играта. Тя се надява, че това ще съживи залинелият им любовен живот, което е чувствителна тема за него, затова колкото повече тя настоява, толкова повече той се дърпа – докато цялата банда на Гоголак не нахлува в двора им и вече просто няма друг изход”.

Един от актьорите в първия филм, когото всички искали да видят отново, бил Кевин Полак. Имало само един проблем: неговият герой от първия филм, Яни Гоголак, беше гръмнат в края на Девет ярда. Но почакайте – защо Полак да не се върне като Ласло Гоголак, прекаралият дълги години в затвора злонравен баща на Яни? Като саркастично отбелязва Рифкин, “Това е Холивуд – смъртта не означава непременно смърт, ако сте достатъчно изобретателен”.

“Предложението да върнем Полак в ролята на бащата на Яни дойде от Брус”, признава Дойч, който е работил за първи път с Полак в Още по-сърдити старчета. “Но, ако трябва да съм честен, аз също обмислях тази идея”.

Като продуцент Дейвид Уилис си спомня, “Казах на Кевин, че имаме добра новина и лоша новина… добрата новина е, че сме измислили ка да го върнем отново във филма. Лошата е, че всеки снимачен ден ще трябва да прекарва по 4 часа в гримьорната”.

“Отначало си помислих, ‘Ей, това е страхотно!’”, спомня си Полак, “Защото ме беше малко яд, че другите се събират за продължение. Така че, зарадвах се, докато осъзнах колко боклуци ще трябва да ми слагат по лицето. Напълно ме преобразяваха. Уесли Уотфорд [от Key Prosthetics] свърши забележителна работа, Вики Филипс [Wig Prosthetics] ми направи бялата перука, а жена ми предложи гигантските очила. Какво да кажа? – Добих вид”.

“Честно казано”, добавя Полак, “изкушавах се да помоля да не слагат името ми в надписите и хората да се чудят ‘този тип пък кой е?’”

Ролята си в Десет ярда повтаря и Наташа Хенстридж като Синтия, бившата съпруга на Джими Лалето, сега омъжена за Оз, зъболекаря. Синтия има дълга история със семейство Гоголак и бившия си съпруг, знае къде са заровени труповете и много добре разбира обтегнатите отношения между Ласло и неговия не чак толкова умен син Страбо, и освен това знае как да обуздава Оз – или поне така си мисли.

“В някои отношения, Оз е заприличал на предишния Джими, с охранителната система и оръжейния си арсенал (независимо, че той не знае как да го използва), а Джими е този, който се опитва да води спокоен, тих живот”, казва Хенстридж, чийто незабравим дебют е през 1995 в научно-фантастичната драма Видове а последната й роля е в политическата биография на Сюзан Зайделман Power and Beauty: The Judith Exner Story. “Джил е преминала през цялата тази лудост, докато е живяла с Джими и това й стига, което е причината да очаква от Оз нещо съвсем друго. Но колкото по-параноичен става Оз, толкова повече сякаш миналото й се завръща. Тя има нужда от нещо съвсем друго”.

Но другото, което се случва на Синтия е отвличане.

“Синтия задвижва цялата история”, казва Дойч. “В цялата група, тя е тази която е най-нормална, което всъщност е доста трудто да се изиграе, когато всички около нея се държат като луди”. Независимо дали се опитва да обясни на Оз защо не е нужно да изкопава ров около къщата им, или разговаря за миналото с безволевия Страбо, докато е държана като заложничка в имението на Гоголак, Хенстридж, като Синтия, трябва елегантно и правдободобно да се впише в абсурдността на ситуацията  “сякаш всичко е нормално и това е част от нейния живот”.

“За мен”, завършва Пери “един от най-важните мотивационни фактори е да впечатля режисьора. Искам да направя той което той търси а, ако мога - и нещо повече, с което да го изненадам. Той има ключова роля в разработването на сценария. Ние доста се шегувахме по време на снимките и той беше много отворен към това. В основни линии нашата философия беше,’ да се опитаме да разсмеем всички наоколо”.

И един елемент, който се оказал извън контрола на Дойч. Заради сложния график на Пери, който работел по Десет ярда едновременно със снимките на последните епизоди от “Приятели”,  се наложило да се работи и в неделята на финала за Супер купата. “Този ден никой не ме харесваше особено. Но все пак свършихме доста работа. Около три часа обаче не издържахме. Всички се натикаха във фургона на Брус да гледат финала. Хауърд просто вдигна ръце”.