Още за филма

Още за филмаПредставете си свят, в които мотоциклетите се движат сами, роботите дирижират симфонични оркестри и машини могат да бъдат задвижвани с мисъл. Не, това не са проекции в далечното бъдеще…това са заглавия от днешните вестници. Позиционирани едва на 30 години в бъдещето, технологичният напредък в продекцията на “Автоматизирани домашни помощници”, архитектурата, облеклата и превозните средства в Аз, Роботът са фантастични и все пак, лесно допустими за публиката.
В предвид на тези предимства, все по-малко е съмнението, че в близко бъдеще ще можем да се доверим на роботите като надеждна част от ежедневието ни. Всяко семейство ще има 1 или повече роботи. Те ще почистват домовете ни, ще доставят пощата, ще извеждат кучето, дори ще се грижат за децата ни. Но какво ще се случи, ако това доверие се пропука?

Този въпросът е в основата на “Аз, Роботът”. Историята се развива на ръба на технологична и социална пропаст, тъй като броят на роботите в САЩ е на път да се утрои. Със създаването на последния модел на NS-5 “Автоматизиран Домашен Помощник”, ще има по 1 робот на всеки 5 души. Първият от ново поколение роботи, направен от ултра здрава сплав NS-5, е създаден да прави всичко от дундуркането на вашето бебе до приготвянето на вечерята и домашното ви счетоводство. Масовото снабдяване с NS-5 ще утвърди позицията на US Robotics, като най-мощната компания в историята на планетата. Епичните, променящи историята събития, показани в “Аз, Роботът” са се родили преди повече от десетилетие, когато сценаристът Джеф Винтър е написал зрелищен сценарий (Hardwired, eдна мистерия за убийство, вероятно извършенo от робот). Продуцентът Лоранс Марк ръководи проекта, а TCF поема Hardwired и го доразвива назначавайки Алекс Прояс за режисьор. В началото на 2000 г. Винтер заминава за Австралия, за да започне работа с Прояс върху проекта в сътрудничество, което продължава 2 години.
“Започнахме да работим по сценария с Алекс Прояс и целта ни беше да го поразширим малко”, си спомня Лорънс Марк. “Той започваше по-скоро като един футуристичен сюжет с мистериозен убиец и имаше непрекъснат стремеж за “разпъване на платната”. Освен това изглеждаше разумно да се стремим към филм, който се възползва в максимална степен от усещането на Алекс за визията”.

“Това бе едно естествено “бракосъчетание”, защото идеите от двата сюжета съвпадаха”, добавя Лорънс Марк.    

През 2035 г. светът вярва, че роботите са безопасни по 3 принципа.
1. Робот не може да нарани човешко същество или да позволи то да бъде наранено.
2. Роботът трябва да се подчинявана човека, освен ако нарежданията противоречат на първия принцип.
3. Един робот трябва да пази своето собствено съществуване до момента когато това не противоречи на принцип 1 и 2.

Най-напред в своята научно-фантастична творба Азимов създава трите закона на роботиката, но идеите му се простират и отвъд, в реалния живот и дори са водещи за начина, по които изследователите използват изкуственият интелект в роботиката.

“Азимов наистина се превръща в най-добрия популяризатор на науката”, казва съсценариста Джеф Винтер. “Той беше един от легионерите на научната фантастика и един от първите, който пише за роботи. Преди него роботите са били описвани като чудовища. Той е първият, които не ги третира като метални Франкенщайновци, а като механизми, работещи по определени правила и по този начин той легитимира чрез писане първите реалистични истории за роботи.

Афинитета на Прояс към разказите на Азимов, датира далеч назад, преди началото на филма. .    

“Мисля, че идеите на Азимов са невероятно близки и съвременни” продължава Прояс. Изумително е, че някой, творил през 40-те и началото на 50-те, би могъл да погледне така детайлно в бъдещето и да предугади идеите, които сега започват да се отразяват в ежедневието ни. Приближаваме се все повече до света, за който той пише, така че е дошло времето да разкажем тези истории.

Продължавайки работа по филма “Аз, роботът” Прояс и продуцентите насочили вниманието си към избора на актьорския състав. Известно холивудско клише, е когато филмопроизводителите се заричат да намерят единствения и най-точен актьор за главната роля. Но с “Аз, роботът” авторите на филма твърдят, че са успели.

“Уил Смит бе първия в нашия списък, а да го ангажираме беше като печалба от лотарията” казва Джон Дейвис.

“Тъй като човешката история ни интересуваше точно толкова, колкото историята за роботите, благодаря на бога за това, че го има Уил Смит”, добавя Лорънс Марк.

“Това, което ни привлече в този филм е концепцията, че не роботите са проблемът”, казва Смит, “технологиите също не са проблем. Истинският проблем са ограниченията в човешката логика и най-същественото - че ние сме врагове сами на себе си”.

Аз, Роботът” изправя Смит пред нови предизвикателства. “Като актьор, много рядко можеш проявиш силни актьорски качества в един типичен екшън. За мен е много интересно да играя проблемен характер, понеже винаги съм бил успяващият, късметлията, който спасява света. Като цяло не съм играл роли, в които има дълбоки емоционални травми и много исках да се гмурна в същността на проблемния герой, така че това е нещо различно за мен.

След като Смит подписва за ролята на детектив Дел Спунър и участва като изпълнителен продуцент във филма, той кани носителя на Оскар драматург Акиве Голдсман (Красив ум), да стане част от екипа. Смит силно желае да вмъкне повече научна фантастика в историята.

“Ние видяхме, че този проект може да се превърне в нещо много специално, което да се запомни”, казва Смит. “Искахме да разширим и предизвикаме границите на жанра”.

“Предложението на Уил, беше музика за ушите на Алекс, а и за моите”, казва Акива Голдсман, почитател на Азимов от детство. Прояс, Смит, Голдсман, продуцента Уик Годфри и изпълнителите от FOX се събрали във Флорида, където Смит снимал “Лоши момчета 2”, за да работят по сценария.

“Затворихме се в един хотел и разнищихме историята сцена по сцена”, спомня си Голдсман. “Продължавахме да усукваме и въртим вселената на Азимов, която винаги присъстваше в творбите на Джеф Винтър - но той ги правеше по-подходящи за структури с три действия. Екипът направи така, че обрадзът на детектив Дел Спунър се измъкна от типичния жанров персонаж. Отвращението на Спунър от технологиите и роботите, в свят, в който те са съществена част от ежедневието, беше важен елемент. Спунър обича старите дрехи, старата музика и приказките за едно време”, казва Смит. “Той не харесва роботите, така че наистина е идеалният детектив, който да разследва това убийство, защото той вече иска да открие нещо нередно”.

Отношенията на Спунър с изобретателя на роботи, д-р Сюзън Калвин са в центъра на сюжета и намирането на актриса, която би била надежден партньор и съперник на Уил Смит, както и внасянето на емоционална тежест на героя на Азимов, беше сложна задача за екипа.
“Бриджит Мойнахан, въплъщаваше най-добре това, от което се нуждаехме за ролята - този невероятен човешки потенциал, скрит под студена външност”, казва Джон Дейвис. Мойнахан приветства сложността и комплексността на героя си. Сюзън е психолог на роботите и е пълната противоположност на Спунър. Тя е много рационална и съсредоточена. За нея всичко има значение и има много различни планове от Спунър.

“Сюзън се стреми да се придържа към логиката, защото  това е основата на нейния живот. Така че е много забавно да наблюдавате това пътуване”.

“Героите на Бриджит и Уил стигат до един и същи проблем, от съвсем различни гледни точки”, казва Прояс. “Те имат напълно различни разбирания в началото на филма. Спунър мрази роботите, не вярва в технологиите, той е един старомоден човек в един футуристичен свят. Същевременно Сюзън предпочита роботите пред хората. Тя участва активно в създаването им и вярва, че те могат да бъдат по-добри от нас, че могат да ни направят по-добри. Накрая тези схващания довеждат двамата герои до криза по много различни причини.

“Сони наистина е интересен и труден образ, защото някак си той има много човешки черти”, казва продуцентът. Той притежава невинност и топлота, защото е създаден по-различно от другите роботи. Сони има убийствено чувство за хумор. Алън е страхотен комедиен и театрален актьор и той наистина успява да го изиграе”.

“Сони е като дете”, казва Тъдик. “Понякога той не разбира, просто защото е твърде прецизен и акуратен. Но той е и наивен и е оптимист. Сони е създаден с определена цел, но той не знае каква е тя. Всички видове тайни са скрити вътре в него, но към края на филма неговата крайна цел е разкрита”.

Тъдик отива във Ванкувър един месец преди началото на снимките, за да се подготви за ролята, концентрирайки се върху био-ергономичното движение, речта и мимиките. Освен това той учи кик бокс за гъвкавост и баланс.

“Аз съм единственият робот, който не работи с Пол”, казва Тъдик, “всъщност всичко е замислено като една наистина интересна идея -- Сони е ново поколение робот, той е уникален и различен от всички останали роботи”.

Брус Гринуд е в ролята на Лорънс Робъртсън, шефът на U.S. Robotics, “чичко паричко”, който построява империя за роботи. Историята започва в навечерието на излизането на персоналния робот NS-5.

“Ние сме готови да предложим тази прекрасна и брилянтна технология на света…на достъпна цена”, казва Гринуд. “Представяме ви едно ново поколение роботи, което е далеч по-усъвършенствано от по-ранните версии. Това е голяма промяна в индустриалната революция,  но ще се случи за една нощ”.

“Филмът задава много интригуващи въпроси”, казва Кромуел. “Какъв е моралният избор, който правим? Какви са сложностите на интелигентните машини и как човешките същества започват да реагират на тях. Оценявам начина, по който авторите на филма взимат една стандартна детективска история и я разгръщат в изследване на някои от проблемите, които са поставен чрез тези въпроси. Откликвайки на “духа в машината”, който заплашва безопасността на човешката раса, Ланинг създава свои собствени холограми, които след смъртта му дават ключа към загадката на детектив Спунър.
Copyright © 2019 Dir.bg.