Работа с материали по действителен случай

РАБОТА С МАТЕРИАЛ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ



Докато историята на Уорнос е публично известна и поради тази причина трудна за промяна, повечето от героите около нея в “Чудовище” са с променени имена и по драматургични причини има и няколко измислени или съвкупни образи.




На въпроса за проблемите около пресъздаването на реален персонаж Терон открито признава: “Първоначално се побъркваш. Най-голямата отговорност е, че това е нечий живот, той вече не е тук и ти се опитваш да представиш живота му пред други хора и да го предпазиш от изкривявания. Една седмица преди началото на снимките наистина започнах да се паникьосвам. Молих се да мога да влезна в кожата на тази жена, колкото се може по-дълбоко, за да не разчитам на съзнателни решения в играта си. Бях много емоционална, звънях на Пати в 3 през нощта. В такива случаи най-доброто, което може да се случи е да минеш на подсъзнателно ниво без да разсъждаваш много, разчитайки че си подготвил домашното си добре.”



Въпросът за твърде деликатната тема на филма Пати Дженкинс коментира: “Чувствах се много отговорна към публиката, да бъде наясно със факта, че Уорнос е извършила много ужасяващи неща и да не гледат на филма като на възвеличаване на сериен убиец, а като на оръдие за показване на една по-комплексна истина. А именно че тази личност, която е била жертва в толкова много отношения, се е превърнала в проблемът, който е унищожил животът на други невинни хора. Беше много важно за мен да предам това послание по отговорен начин.”



Терон, която пристига в САЩ през 1994г. е била сравнително незапозната с историята на Уорнос до ангажирането й във филма, казва: “Искахме да разкажем една правдоподобна история, а не да правим филм, който да накара всички да съжаляват серийният убиец. Но когато просто разказваш истината и разглеждаш нещата от близко, логично стигаш до момент на съпричастност и съчувствие.”




ЗА ПРОУЧВАНИЯТА



Докато Айлийн е в очакване на смъртната си присъда в течение на 12 години, тя започва да пише писма всеки ден до най-добрата си приятелка от детството. (Тази жена, която е подновила контакта си с Уорнос след нейният арест, е човекът, с когото Уорнос е избрала да прекара последните си часове, преди екзекуцията). В този период Дженкинс се сближава с двете жени, успявайки да ги убеди в искреността на намеренията си. Така в нощта преди екзекуцията Уорноус предоставя на Дженкинс достъп до всичките си писма.



“В последната година преди смъртта си Айлийн вече беше станала невероятно красноречив писател. Дългите й писма бяха изпълнени със спомени за нещата, които са й се случили”, обяснява Дженкинс. “Някои от нещата, които е преживяла в детството са наистина сърцераздирателни. Начинът, по който говори за тях, все едно разказва нещо съвсем различно имаше голямо влияние за използването на глас зад кадър във филма”.





Потапяйки се в кореспонденцията на Уорнос, Терон възприема част от характеристиките на нейната реч. “Има определени изрази, които тя използва често, както й размяна на някои думи в характерни случай, затова и аз започнах да правя така.” Далеч по-важната роля, която изиграват писмата на Уорнос от затвора, е нееднократната е промяна на първоначалния сценарий. “Някои сцени бяха описани в писмата далеч по-силно и интересно, отколкото в първоначалният сценарий.” Като пример за това Дженкинс посочва сцената с автобуса, която е една от най-въздействащите във филма.



“Знаем че Айлийн е изпратила Селби да се прибира в къщи”, казва Терон. “Но от писмата става ясно как точно е станало това, какво точно са си казали. На няколко пъти с Пати осъзнавахме на снимачната площадка огромната отговорност, която носехме към тази жена и тази сцена беше точно такъв момент.”



Други сцени като залавянето на Уорнос или престоя й в затвора са били заснети на самите места където са се разигравали истинските събития.